Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Бог да пази от мъжка дружба. Преживяването трябва да е било неприятно — каза Тони.

— Определено. Но благодарение на това успях да се съсредоточа върху ролята си на Каролайн. И се справих, Тони, наистина се справих. Постигнахме съгласие. Заминаваме за Ротердам през уикенда, за да мога да огледам нелегалните имигранти, които ще ми изпрати — тогава ще можем да го заловим на местопрестъплението. Морган ще се пръсне от радост, когато получи доклада ми!

Тони кимна.

— Наистина си се справила чудесно.

Тя сви рамене.

— Не бих успяла без твоята помощ.

— Разбира се, че би успяла, не ставай глупава. А какво стана вечерта? Отпразнувахте новите професионални отношения, така ли? — той не можа да потисне язвителния тон.

— Опита се да ме вкара в леглото си — тя направи неприязнена гримаса. — Но успях да се отърва. Трудно е — трябва да съм убедена, че продължавам да го държа на въдицата, а същевременно да внимавам да не се оплета в нея и аз.

— Сигурно — Тони говореше с усилие.

Тя пристъпи към него.

— Той е привлекателен мъж. Тялото ми не може да му устои толкова лесно, колкото умът. Много е смущаващо.

Тони се беше вторачил в пода. Не смееше да вдигне очи към нея.

— Добре, че си такъв съвършен професионалист — измърмори той.

Карол постави ръка на рамото му.

— Успях да се измъкна не благодарение на професионализма си, а защото непрекъснато мислех за теб.

— Не би понесла неодобрението ми, така ли? — на лицето му се появи познатата крива усмивка.

Тя поклати глава.

— Не е точно това. По-скоро постоянно си припомнях това, което наистина искам — тя застана още по-близо до него. Тялото й излъчваше топлина. Без да мисли, той разтвори ръце и тя се плъзна в прегръдката му. Стояха, притиснати толкова плътно един в друг, че всеки чувстваше как пулсира кръвта на другия. Той зарови лице в косите й и пое сладкия й аромат. За първи път, откакто бе влязъл в замъка Хохенщайн, ужасните картини се изтриха от мислите му.

Отдихът му беше кратък. Карол погали с пръсти косата му и каза тихо:

— Извинявай, мисля само за себе си. Какво успя да направиш днес?

Тялото му се стегна и той се отдръпна леко от нея.

— Надали ще ти бъде приятно, ако започна да разказвам — той отиде до масата и взе бутилката уиски. Повдигна вежди, но Карол поклати глава. Той сипа на себе си и седна на стола пред лаптопа. Отпи от уискито и кимна. — Вярвай ми, наистина е по-добре да не знаеш.

Карол седна накрая на дивана, така че коленете й бяха само на няколко сантиметра от неговите.

— Не съм невинна героиня от роман на ужаса — припомни му тя. — Сам знаеш, че такива неща те съсипват. Хайде, кажи ми за какво става дума, ще ти олекне.

Той се загледа в чашата си.

— Деца. Били са просто деца. Разбира се, знам отлично какво се причинява на немалко деца до ден-днешен — той се намръщи. — Но това го правят отделни личности. Някакъв маниак, който следи деца. Това може да се контролира, защото такива хора са отвъд бариерата, те не са като нас — с такива мисли се успокояваме — той отпи още малко уиски. — Но най-ужасното в случая, Карол, това, което ме кара да изпитвам чувството, че съм пил сярна киселина, е мисълта, че това са били колективни деяния. Десетки, вероятно стотици хора са участвали в злото, причинено на тези деца. Родителите им са се крили зад съзнанието за собственото си безсилие и са допуснали онези мръсници да им отнемат децата. И защо? Защото са имали някакви физически недъзи — или умствени увреждания. Или защото са били проблемни деца, които не се вмествали в рамките на общоприетото — той прекара ръка през косата си. По лицето му се изписаха смущение и тревога. Карол постави ръка на коляното му и той я покри със своята. — Помисли само за лекарите и медицинските сестри. Не са били неграмотни селяни, а образовани хора, хора като теб и мен. Хора, които са избрали тази професия най-вероятно защото са изпитвали желание да лекуват болни. Но отгоре била спусната заповед и тя изведнъж ги превърнала от лечители в убийци и мъчители. Разбираш ли, това просто не може да ми влезе в главата. Никога не съм имал проблем да схвана самоизмамата на надзирателите в обикновените концентрационни лагери. Когато човек се чувства безпомощен, най-лесният начин да добие увереност е да започне да тероризира някаква общност от аутсайдери — евреи, цигани, нещо такова. Това може да направи всеки от нас. Но тези деца са били германци. Вероятно повечето от инквизиторите им също са имали деца. Как са могли да изолират това, което са вършели, когато са ходели на работа, от семейния си живот? Някои от тях сигурно също са били психически травматизирани. — Той поклати глава и продължи. — Обикновено успявам да се вживея в преживяванията на другите. Разбирам страданието на хора, които могат да съществуват единствено като пренасят собственото си страдание върху себеподобните си. Но да пукна, ако мога да проявя и минимално съчувствие към хората, които са извършили нещата, които изчетох днес.