Вал Макдърмид - Последно изкушение

При това в дълбочините на съзнанието й присъстваше като постоянно смущение завръщането на Тони в живота й. Тази мисъл я караше да приема елегантния, пресметнат флирт с Тадеуш като двойно по-лицемерен. Съзнанието, че на края на вечерта щеше да бъде при Тони, а не с този мъж, който полагаше такива усилия да я ухажва, придаваше на всичко странен подтекст и скрито значение.

Той тъкмо се връщаше от кухнята с натоварен поднос. Застана на прага на трапезарията и й се усмихна.

— Казах си, че може да пием кафето в дневната. По-удобно е и гледката е по-хубава.

„Хитър ход“, каза си Карол. Това, което той имаше предвид всъщност, беше, че там ще му е по-удобно да премине към настоятелно ухажване, отколкото през голямата маса, отрупана с останките от вечерята.

— Звучи добре — каза тя на глас, стана и го последва.

Когато влезе в дневната, се огледа внимателно. Имаше две канапета, поставени близо едно до друго, и едно отделно кресло. Ако седнеше на креслото, щеше да подчертае желанието си да поддържа разстояние между тях. Но от друга страна, макар да не искаше да го окуражава прекалено, работата далеч не беше свършена. Докато не разполагаха с всичко необходимо, за да приберат и Красич, и Радецки, тя не биваше да нарушава усещането за близост помежду им.

Тадеуш постави подноса на ниска стъклена масичка, поставена в ъгъла, образуван от двете канапета. Вдигна очи към нея и погледът му се плъзна по линиите на тялото й, очертани от тясната вечерна рокля.

— Настанявай се удобно — каза той и се наведе, за да сипе кафето във фините чашки от полупрозрачен порцелан.

Карол седна близо до каната с кафе, кръстоса крака с надеждата, че това ще подчертае нежеланието й за по-нататъшна близост, но не отчете начина, по който позата подчертаваше елегантната линия на прасеца и тънките й глезени. Тадеуш се наведе през масата, подпрял се на нея с една ръка, за да й подаде чашата.

— Бренди? — попита той. — Сега вече не е прекалено рано.

Тя кимна и се усмихна на намека за следобедната им среща.

За първи път тази вечер той споменаваше нещо, свързано с работа.

— Предпочитам „Гран Марние“, ако имаш.

— Твоето желание за мен е заповед — Тадеуш отиде до масичката с напитките и се върна с бренди за себе си и голяма доза „Гран Марние“ за нея. Както се бе опасявала, той се възползва от възможността да седне до нея. Между него и страничната облегалка на канапето Карол се чувстваше като в капан.

„Мъжете са толкова предсказуеми“, каза си тя уморено.

Държеше здраво в ръце кафето си. Никой не би бил толкова побъркан, че да се опита да прегърне жена, която държи чаша с кафе.

— Вечерята беше прекрасна — поде тя. — Чувствам се много разглезена. Благодаря ти за положеното старание.

Той остави чашата си на масата, така че ръцете му бяха свободни.

— Не беше кой знае какво усилие — едно телефонно обаждане, и после трябваше само да следвам инструкциите. Включете фурната на еди-колко си градуса — поставете ястие А. Изчакайте десет минути. Такива работи.

Карол поклати глава.

— Бих се задоволила и с пица за вкъщи, нали знаеш.

— Тази рокля заслужава нещо повече от пица — ръката му се плъзна към бедрото й, пръстите му докоснаха леко фината материя от лен и коприна.

„Да му се не види, започна се“, помисли тя и каза:

— Роклята и притежателката й са поласкани.

Той се извърна леко, за да бъде с лице към нея. Взе внимателно чашата от ръцете й и я остави на масата.

— Това е най-малкото, което мога да направя за жената, благодарение на която отново мога да се смея.

Наведе се напред и я целуна.

Карол се опитваше да намери подходящата реакция. Дъхът му миришеше на бренди и това я отблъскваше, но не смееше да го покаже. Същевременно не смееше и да си позволи лукса да се отпусне в прегръдката му, колкото и трудно да беше да му се устои. Тялото й реагираше автоматично, животински на неговото. Въпреки всичко тя го намираше за привлекателен, и хормоните й се задействаха, независимо от мозъка. Отговаряше на целувките му с пламенност, равна на неговата.

Ръцете му се плъзгаха по тялото й, притискаха я все по-силно. Тя не се съпротивляваше, пръстите й галеха мускулите на гърба му. Продължаваха да се целуват, езиците им се намираха и докосваха, дишането им ставаше все по-неравномерно и ускорено. Той се отпусна върху нея, ръката му под роклята изгаряше кожата й. Карол установи с ужас, че не иска той да спре.

Разумът се бореше отчаяно срещу реакциите на тялото и. Извикваше в съзнанието си различни картини. Труповете, извадени от корабния контейнер. Морган, който й обясняваше, че каналът на Радецки трябва да бъде пресечен. Убитият човек на стълбите на полицейския участък. И после лицето на Тони — очите му я гледаха с укор, устата му беше скръбно свита. Изведнъж Карол Джордан надделя над порива на Каролайн Джексън. Тя се измъкна от алчните целувки на Тадеуш.