Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Удоволствието е мое — каза той. Говореше английски със силен чуждестранен акцент, а по мрачния му поглед личеше, че не казва истината. Погледна през рамо и заговори бързо на немски.

Тадеуш се разсмя.

— Казва, че си точно толкова красива, колкото съм те описал. Много те бива да ухажваш дамите, Дарко. Хайде, сядай и си сипи нещо за пиене.

Красич издърпа един стол, за да седне Карол, сипа си „Джек Даниълс“ и се настани срещу нея, без да сваля очи от лицето й.

— И така, вие ли сте разрешението на нашите проблеми в Англия? — попита той с предизвикателен тон.

— Мисля, че можем да си бъдем от взаимна полза.

— Каролайн има нужда от работна ръка, а източникът и на документи е далеч по-надежден от всичко, което Колин Озбърн ни е предлагал някога. Трябва само да уговорим схемата, по която ще се предават пратките и плащанията — каза с делови тон Тадеуш, седна и той край масата и запали пура.

— Тадеуш ми обясни начина, по който работите. Много съм впечатлена от организацията ви — тя се усмихна окуражаващо на Красич. — Работя само с хора, за които съм убедена, че ще изпълнят обещанията си, а междувременно видях достатъчно, за да знам, че вие отговаряте на изискванията ми.

— Ние също държим на взаимното доверие — отвърна Красич. — Имаме ли основание да ви се доверим?

— Хайде, Дарко, стига си се правил на непристъпен. Проверихме Каролайн и се убедихме, че е наш човек. Кажи кога можем да предадем първата пратка.

Красич сви рамене.

— Три седмици?

— Толкова време ли ще отнеме? — попита Карол. — Мислех, че можете да реагирате много по-бързо.

— Имаме затруднения след смъртта на Озбърн — отвърна Красич.

— Ами онези в складовете край Ротердам? — намеси се Тадеуш. — Не може ли да прекараме част от тях до Англия в по-кратък срок?

Красич се намръщи.

— Може и да успеем. За какво е това бързане?

— Приемам пратката, когато и да я предадете. Но след като имате складирана стока, държа да я проверя, преди да потегли от тук. Не ми трябва пълен контейнер с трупове.

Красич хвърли бърз поглед към шефа си. Тадеуш разпери ръце.

— Разбира се, Каролайн. Дарко, организирай едно пътуване за началото на идущата седмица. Ние с Каролайн ще те чакаме в Ротердам през уикенда, преди да натовариш пратката, и тя ще може да я огледа.

Красич се взираше невярващо в Тадеуш. После заговори на немски. На Карол й се искаше да разбира по-добре езика. Вербалната й памет функционираше само по отношение на родния език — не би могла да възпроизведе чуждоезичен разговор. Тадеуш отвърна с тон, от който стана ясно, че го упреква за нещо, после премина отново на английски.

— Извинявай, не би трябвало да те изолираме от разговора, но английският на Дарко е по-лош от моя. Просто проявява прекалена предпазливост. Винаги се безпокои, когато изляза от ролята си на администратор и се намеся активно в търговията. Но понякога предпочитам да огледам нещата отблизо. И така, можеш ли да дойдеш през уикенда до Ротердам, за да огледаш пратката?

Тя кимна.

— Идеята ми харесва. Така ще имам и достатъчно време да организирам нещата от своя страна. Трябва да съм сигурна, че моите хора ще са подготвили всичко необходимо.

— Колко души можеш да поемеш? — попита Тадеуш.

— Като начало трийсет — отвърна тя. Цифрата беше уговорена с Морган. Не бяха особено много, така че пътуването в контейнера нямаше да бъде прекалено рисковано, но пък и не толкова малко, че Тадеуш да реши, че не си струва труда. — После може би по двайсет месечно.

— Това не е кой знае колко — възрази Красич. — Ние можем да доставяме много повече.

— И така да е, аз нямам нужда от повече хора. Ако нещата се развият добре, както очаквам, може и да разширя работата си. Много неща зависят от източниците на документи. Държа на първо качество, затова не искам да рискувам, като ги преексплоатирам. Засега поемам по двайсет месечно. Това не подлежи на преговори, господин Красич — Карол нямаше проблеми с непреклонното поведение. Беше прекарвала достатъчно време в стаите за разпити с толкова закоравели престъпници, че способностите й в това отношение бяха усъвършенствани до краен предел. Докато говореше, го следеше неотклонно с нетрепващ поглед. По лицето й нямаше и следа от усмивка.

— Бройката е добра — каза Тадеуш. — Трийсет от първата пратка, после по двайсет месечно. Наистина трябва ни още един канал, който да приема по още толкова, но честно казано, предпочитам да изпратя двайсет и да съм сигурен, че няма да стане провал, отколкото да изпратя шейсет души и да нямам никакви гаранции какво ще се случи. Сега остава да уговорим плащанията.