Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Накъде сме тръгнали? — попита тя, когато се отклониха вляво от Курфюрстендам в посока към околовръстния път.

— Нали каза, че искаш да видиш как вървят нещата в моя бизнес — отвърна Тадеуш. — Вчера видя законната му страна. Днес ще ти покажа как пренасяме стока. Отиваме към Магдебург.

— Какво има в Магдебург?

— Ще видиш.

Скоро Тадеуш отклони колата от магистралата и взе няколко последователни завоя, докато накрая се озоваха на тих междуселски път, който се виеше покрай различни стопанства. След десетина минути пътят свърши на брега на някаква река. Тадеуш спря колата и каза:

— Пристигнахме.

— Какво има тук?

— Намираме се на брега на река Елба — той посочи наляво. — Там, малко по-нагоре, в реката се влива така наречения „Мителланд канал“ — отвори вратата и излезе навън. — Искаш ли да повървим?

Тя го последва по пътеката край брега на реката. Елба гъмжеше от всякакви търговски плавателни содово — от големи кораби, натоварени с контейнери, до лодки, на които имаше по няколко чувала или някой и друг сандък.

— Натоварен воден път — отбеляза тя, когато се изравни с него.

— Именно. Знаеш ли, когато хората обмислят някакъв незаконен трафик — бил той на оръжия, дрога или човешки същества, обикновено първата им работа е да намерят най-бързия начин за превоз. Самолети, товарни камиони, коли. А всъщност няма никакъв смисъл да се бърза. Не пренасяме стока, която подлежи на разваляне. Освен това контрабандната търговия всъщност се е зародила по водните пътища — каза Тадеуш. Когато пред тях се показа каналът, той посегна и взе ръката й в своята.

— Намираме се пред едно от кръстовищата на европейските водни пътища — каза той. — От тук можеш да стигнеш направо до Берлин или до Хамбург. Но можеш да стигнеш и много, много по-далеч. Ако тръгнеш по Одер или Хавел, ще стигнеш до Балтийско море, до центъра на Полша или Чехия. В обратната посока се намират Ротердам, Антверпен, Остенде, Париж, Хавър. Ако пък тръгнеш надолу по Рейн и оттам по Дунав, стигаш до Черно море. При това никой няма да ти обърне особено внимание. Ако имаш редовни документи и митнически печати на контейнерите, нямаш повод за безпокойство.

— Така ли пренасяш стоките си? — попита учудено Карол.

Той кимна.

— Румънците са напълно корумпирани. Наркотикът се пренася през Черно море, пренасят го и китайците, като по този начин си плащат транспорта до някоя западна държава. Оръжията минават през Крим. Нелегалните емигранти идват в Букурещ или Будапеща с туристически визи. После ги товарим в контейнерите, митничарите слагат печати и ние ги откарваме, където пожелаят.

— Товариш хора в контейнери, където може да се наложи да прекарат със седмици?

Той се усмихна.

— Не е толкова страшно. Контейнерите ни имат специални въздушни филтри и химически тоалетни. Осигуряваме достатъчно вода и храна. Откровено казано, на самите тях им е все едно при какви условия ще пътуват, стига да се доберат до някоя подредена държава от Европейския съюз с добре организирана система за социално подпомагане и нестабилно правораздаване по отношение на репатрирането на емигранти, търсещи убежище. Това е и една от причините, поради която много от тях искат да живеят във вашата страна — той стисна леко пръстите й.

— Значи товарите всички на черноморските докове? И властите там си затварят очите? — Карол си каза, че дори като се има предвид възможността да се подкупят съответните служители, операцията изглежда доста рискована.

Той се засмя.

— Не, не е така. Когато контейнерите потеглят от Агигея, те са пълни с абсолютно законна стока. Само че аз притежавам една малка корабостроителница на петдесетина километра от Букурещ, близо до Гюргево. Там пристават корабите и товарите… как да се изразя? Товарите се коригират. Законната стока се пренася на товарни камиони. А пък нашите питомни митничари слагат отново печати, където трябва да се сложат — той пусна ръката й и я прегърна през раменете. — Виждаш ли колко ти се доверявам, след като ти разказвам всичко това?

— Виждам — кимна Карол, като се стараеше да прикрие възторга, който я обзе при мисълта за събраната ценна информация. — И по колко контейнера прекарваш наведнъж? — Каза си, че това е въпросът, който би задала делова жена като Каролайн.

— Между трийсет и четиридесет — отвърна той. — Понякога прекарваме много малко количество хероин на борда, но въпреки това за целта ни трябва цял отделен контейнер.