Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Нещо повече, Тони. Това доказва, че сме на вярна следа.

Той долови вълнението в гласа й.

— Какво имаш предвид?

— Колегата си припомни името, с което се бил представил журналистът — тя замълча умишлено.

— И то е?

— Хохенщайн.

— Не се шегувай — но той знаеше, че Петра говори сериозно.

— Човекът си го припомни, защото не е често срещано, а и името Хохенщайн е добре познато на всеки, който се занимава с експериментална психология в Германия.

— Разбира се. Е, това наистина доказва, че съм на прав път.

— Наслука. Ще ти се обадя по-късно.

Той затвори телефона и отиде до прозореца. Доктор Вертхаймер се оказа права. Гледката не беше подходяща за човек, склонен към депресии. Отново си представи децата, затворени зад тези високи стени. Помисли си за живота им, пред който е съществувала една-единствена перспектива — смърт чрез мъчения. Предположи, че голяма част от тях са били с умствени увреждания, така че надали са осъзнавали това, което ги е заобикаляло и това, което ги е очаквало. Но за останалите, затворени тук заради предполагаемото им асоциално поведение или заради дребни физически увреждания, страхът трябва да е бил непоносим. Изтръгването от дома и семейството им и довеждането тук неминуемо е предизвиквало сериозни душевни разстройства и у децата с най-стабилна психика. Що се отнася до онези с вече увредена психика, последиците трябва да са били ужасни.

Мислите му бяха прекъснати от завръщането на доктор Вертхаймер.

— Материалите се разпечатват в момента — каза тя. — Става дума за списъци с имена и адреси, а понякога и кратки описания на понесените от съответните лица инквизиции.

— Странно как са оцелели архивите — отбеляза Тони.

Тя сви рамене.

— Няма нищо чудно. И през ум не им е минавало, че някой някога ще им иска сметка за стореното. Мисълта, че Третият райх ще рухне така цялостно, е била недопустима за всеки, който е бил част от структурите му. А когато истината е започнала да им се изяснява, било прекалено късно да се мисли за друго, освен за лично оцеляване. При това твърде скоро става ясно, че има прекалено много виновници, така че възмездието ще сполети само най-главните сред тях. Започнахме да подреждаме архивите през осемдесетте години, а след обединението успяхме да допълним и най-старите, които са били съхранявани на територията на Източна Германия. Радвам се, че са оцелели. Никога не бива да се забравят нещата, които са били извършени „в името на народа на Германия“.

— И какво точно е било причинявано на тези деца? — попита той.

Очите на доктор Вертхаймер помръкнаха.

— Имате предвид оцелелите ли? Отнасяли се с тях като с опитни зайчета. Повечето от тях са живели тук долу, в отделни килии или големи спални помещения. Персоналът наричал тази част от подземията „подводницата“. Нямало естествена светлина, децата губели представа от смяната на деня и нощта. Лекарите използвали това за провеждането на различни експерименти с ефекта на липсата на сън върху човешката психика. Променяли възприятието за продължителността на деня и нощта. Оставяли някое дете да спи три часа, после го събуждали и му казвали: „Вече е сутрин, ето ти закуската“. Два часа по-късно сервирали обяда. След още два часа — вечерята, после обявявали, че вече е мръкнало и гасели лампите. Или правели обратното — удължавали времетраенето на денонощието.

— И това са наричали „научни изследвания“, така ли? — попита Тони. Отвращението оставяше неприятен вкус в устата му. Мисълта, че представители на собствената му професия могат да паднат толкова ниско в отношението си към поверените им пациенти, никога не преставаше да го ужасява. Тези случаи го засягаха по ужасяващо личен начин, призоваваха във въображението му образите от някакъв кошмар, създаден от мъже и жени, които трябва да са вярвали в терапевтичните възможности на такива експерименти. Мисълта, че един идеал може да бъде опорочен до такава степен, беше ужасяваща, защото напомняше постоянно колко нестабилни са задръжките, създавани от цивилизацията.

— Това действително е било определяно като „научни изследвания“ — съгласи се тъжно доктор Вертхаймер. — Предполагало се, че резултатите от тях ще помогнат на военачалниците да преценят на какво натоварване може да издържи войската. Разбира се, всъщност всички тези опити нямали никакво практическо приложение. Били обикновена демонстрация на упражняване на власт над по-слабия. Лекарите осъществявали всякакви свои хрумвания, изпълнявали на практика своите представи за унищожение на човека. Тук има една килия, в която провеждали мъчения с вода. Била е сцена на невъобразима жестокост — и физическа, и психическа.