Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Мъчения с вода ли? — трепна Тони, интересът му внезапно нарасна.

— Това не е единственото място, където са се провеждали. Всеизвестна е друга една килия в затвора Хоеншьонхаузен в Берлин — но тя е била предназначена за възрастни. Тук обект на експериментите били деца и теоретично целта била провеждане на опити — не разпити или наказания.

— А имало ли е случаи, когато са наливали насилствено вода в гърлата на децата? — попита Тони.

Доктор Вертхаймер се взираше смръщено в пода.

— Да. Провеждали са много серии подобни опити, чиято предполагаема цел е била да проверят способността на организма за физическа съпротива. Разбира се, много от децата умирали. Необходимо е учудващо малко количество вода, за да удавиш едно дете, ако водата се налива в дихателните пътища — тя тръсна глава, сякаш за да пропъди образите, извикани от думите й. — Използвали водата и за психологически експерименти. Не си спомням подробностите за тях, но и те са записани някъде в архивите.

— Можете ли да ги откриете?

— Надали ще успея днес, но мога да помоля някой да започне да ги търси — преди Тони да успее да отговори, иззвъня факсът. Доктор Вертхаймер прекоси стаята и се вгледа в хартията, която заизлиза от апарата. — Вашата колежка май е успяла — каза тя. — Ще мине обаче доста време, докато се разпечата всичко необходимо. Искате ли да разгледате замъка, докато чакате?

Той поклати глава.

— Нямам настроение за обиколка на туристически атракции.

Доктор Вертхаймер кимна.

— Разбирам ви напълно. В централния двор има кафене. Ако искате, почакайте там, а аз ще донеса материалите.

Три часа по-късно той беше отново на път. На седалката до него имаше плътен хартиен плик, пълен с разпечатки. Не очакваше с нетърпение изчитането на материалите — но ако имаше късмет, това можеше да му помогне да се добере по-близо до убиеца.

Вятърът рошеше косата на Карол и пречистваше дробовете й от застоялия градски въздух. Тя много лесно можеше да си представи как Каролайн Джексън би се поддала на удоволствието от едно пътуване през този слънчев летен ден в откритото БМВ кабриолет. Коя жена не би се наслаждавала на такъв момент? Но докато част от нея изпитваше удоволствие от преживяването да се носи по магистралата със скорост, много по-висока от това, което би могла да си позволи в Англия, реакциите й си оставаха на ниво. Карол бе скрита дълбоко в Каролайн, но нямаше съмнение коя от двете контролира събитията.

Тадеуш беше дошъл да я вземе в девет и половина. Преди това й се обади, за да я предупреди да се облече спортно, но топло, без обаче да й обясни защо. Когато слезе на улицата, той я чакаше зад волана на едно черно БМВ Z8 със свален покрив. Тадеуш хвърли един поглед на тънкото яке, което беше сложила върху пуловера си, и сви устни.

— Опасявах се от нещо такова — каза той, излезе от колата и отвори багажника. Извади оттам голямо кожено яке с подплата от овча вълна и й го подаде. — Мисля, че ще ти стане.

Карол взе внимателно якето. Не беше ново. Гънките около лактите го доказваха. Свали своето яке и пъхна ръце в ръкавите на коженото. Той се оказа прав. Якето й ставаше, все едно го беше купувала за себе си. Долови далечно ухание на тежък мускусен парфюм, какъвто никога не би си сложила. Вдигна очи към Тадеуш и се усмихна сухо.

— На Катерина ли беше? — попита тя.

— Нали нямаш нищо против? — отвърна той обезпокоено.

— Стига ти да не възразяваш — Карол потисна мрачното усещане с усмивка. Имаше нещо много изнервящо и зловещо в това да носи дреха на Катерина. Навеждаше я на мисълта, че някъде в съзнанието на Радецки разликата между тях двете започваше да се размива. Което почти сигурно щеше да я постави в опасна ситуация — по един или друг начин.

Той поклати глава и й отвори вратата.

— Раздадох повечето й дрехи, но запазих едно-две неща, в които обичах да я виждам. Не исках да измръзнеш днес, и този вариант ми се стори по-ненатрапчив, отколкото да ти купя нещо ново.

Тя застана на пръсти и го целуна по бузата.

— Много съобразително от твоя страна. Но виж какво, Таджо, не се чувствай отговорен за мен. Аз съм голяма жена и си имам собствена платинена кредитна карта. Не е необходимо да предугаждаш желанията ми. Привикнала съм да си ги задоволявам сама.

Тадеуш прие спокойно лекия упрек.

— Не се и съмнявам — каза той, докато й помагаше да се качи в колата. — Все пак, Каролайн, понякога трябва да позволяваш да те поглезят.

Намигна й и заобиколи, за да се качи на шофьорското място.