Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Сериозна инвестиция — отбеляза Карол.

— Можеш да ми вярваш, Каролайн, всяка година контейнерите изплащат многократно разходите си. Това е много изгоден бизнес. Може би, ако нещата с нелегалните имигранти потръгнат, ще обмислим и още някаква съвместна дейност?

— Нямам други интереси — отвърна тя твърдо. — С наркотици не се занимавам, твърде рисковано е. Има прекалено много глупаци, които са убедени, че така ще припечелят лесно доста пари. Налага се да влизаш в делови отношения с всякакви боклуци, на които не може да се разчита. Хора, с които човек не би желал да живее в един град, камо ли пък да има с тях обща дейност. При това полицията обръща най-голямо внимание на търговията с наркотици.

Той сви рамене.

— Ти решаваш. Аз оставям Дарко да се занимава с такива отрепки. Разговарям само с хората, които оглавяват бизнеса. А какво ти е мнението за търговията с оръжие?

— Не ползвам оръжие и не обичам да се занимавам с него.

Тадеуш се засмя доволно.

— Моето мнение за наркотиците е същото като твоето. Но това е просто бизнес, Каролайн. Човек не може да си позволи да влага емоции в деловата си дейност.

— Не влагам никакви емоции. Имам много добре разработен и много печеливш бизнес и не виждам причини да имам вземане-даване с бандити.

— Всеки има нужда от втори източник на доходи.

— Именно затова купих бившата военна база. Затова съм тук сега. Ти само ме снабдявай с работници — от друго нямам нужда.

Той я привлече по близо до себе си.

— Ще ги имаш — обърна я към себе си и я целуна по устните. — Договорът е подпечатан с целувка.

Карол си позволи да се отпусне в прегръдката му. Съзнаваше, че не бива да издава отвращението, което откровенията му предизвикаха у нея.

— Ще се справяме добре заедно — каза тя тихо.

— Очаквам го с нетърпение — гласът му беше натежал от намека, който се криеше в думите му.

Тя се засмя и се измъкна от ръцете му.

— Аз също. Само не забравяй, аз никога не смесвам работата с удоволствието. Първо трябва да си свършим работата. А после… кой знае?

Затича в обратната посока, надолу по пътеката към колата.

Той я настигна на половината път, хвана я през кръста, притисна я здраво към себе си и каза:

— Така да бъде, работата преди удоволствието. Хайде да се върнем в Берлин и да си изясним плановете. Ще се обадя на Дарко, за да се срещнем и с него. Имаме един малък офис в Кройцберг, където можем да поговорим на спокойствие, да направим твърди планове и да се разберем за плащанията. А довечера ще си позволим да се поотпуснем.

„О, по дяволите!“ мислеше Карол. Нещата се развиваха прекалено бързо. Как щеше да успее да се измъкне от всичко това цяла и невредима?

Петра вдигна с благодарност очи от компютъра си, когато Акулата нахлу в общото помещение. Очите й бяха червени, главата й пулсираше от болка поради многочасовото взиране в екрана. Беше прекъснала работа само докато уреждаше гаранциите на Тони. Чете документацията по убийствата до късно през нощта, сутринта се постара да си изясни положението, описано в докладите на Карол, като правеше справки и със съществуващите данни за Радецки. След всичко това й стана ясно едно — че няма да й се размине посещението при очен лекар. Значи това беше краят на младостта. Първо очила за четене, после контактни лещи, а накрая току-виж и операция за подмяна на бедрената става. Перспективите изглеждаха толкова мрачни, че дори появата на Акулата й се стори приятно разнообразие.

— Имаш ли кодеин? — попита тя, още преди той да бе отворил уста.

— Имам нещо по-хубаво от кодеин — отвърна той. — Знам къде е детето на Марлене.

Стоеше и я гледаше ухилен, като преждевременно пораснало дете, което знае, че е направило нещо, за което майка му ще го похвали.

Петра зяпна — не можа да овладее реакцията си.

— Сигурно се шегуваш — каза тя.

Акулата едва-що не подскачаше на място.

— Не се шегувам, Петра. Казвам ти, разбрах къде е Таня.

— Господи, това е невероятно!

— Идеята беше твоя — той заразправя, а думите му се прескачаха от припряност. — Помниш ли, като ми каза да търся сред хората, с които Красич си има работа? Най-накрая открих този човек — някакъв негов братовчед, който има свинеферма в околностите на Ораниенбург. Синът му, Радо, е помощник на Красич. Отидох на място и проверих. И наистина, детето е там!

— Нали не си се навъртал около къщата? — за момент Петра беше обзета от паника. Не беше възможно да е толкова глупав!