Вал Макдърмид - Последно изкушение

Карол се усмихна. Беше успяла. Искаше й се да види лицето на Морган, когато получи следващия й мейл. Всичко беше наред. Тази седмица в Ротердам щяха най-сетне да успеят да заловят Тадеуш Радецки и да разрушат империята му.

— Да — каза тя весело. — Да поговорим за пари.

Тони познаваше немалко клинични психолози — а също и криминалисти — които бяха изградили стена между си и сцените на жестокост, с които ги сблъскваше професията им. Не можеше да намери сили в себе си да ги обвинява, че се държат на разстояние. Нито един психически здрав човек не би търсил съзнателно ужасните картини, които им се налагаше да гледат, словесните потоци на гняв и болка, които постоянно изслушваха, жалките отломки от човешки същества, с които си имаха работа. Въпреки това още в началото на кариерата си като клиничен психолог Тони си беше обещал, че никога няма да си забранява да съпреживява страданията на хората, каквото и да му струва това. Ако цената се окажеше прекалено висока, щеше да си намери някаква друга работа. Но съзнателното унищожение на способността да почувстваш страданието на другите — били те жертви или престъпници, в неговите очи беше своеобразно безчестие.

Купчината хартия, която бе донесъл със себе си от замъка Хохенщайн, едва не го накара да изневери на професионалното си верую. Безстрастният списък на имена, диагнози и така наречените терапии извикваше пред очите му картини от ада — така че наистина му се искаше да чете тези текстове със спокойно академично безстрастие. Вместо това се чувстваше съсипан до сърцевината на личността си. Съзнаваше много добре, че само притежанието на тези сведения бе достатъчно, за да открадне съня му през много нощи занапред.

Доктор Вертхаймер се оказа права — нацистите наистина бяха поддържали маниакално подробна документация на медицинските си институции. Списъците съдържаха стотици имена на деца от всички краища на страната. Името на всяко дете бе съпроводено от точни данни — възраст, адрес, имена и професии на родителите. Следваше причината за хоспитализацията. Най-често срещана беше „умствена изостаналост“, следвана непосредствено от „физически дефекти“. Но имаше и обяснение за откъсването на някои деца от семействата им, които го вледеняваха до мозъка на костите. „Вроден мързел“, „асоциално поведение“, „смесена раса“.

Как ли се бяха чувствали родителите, които са допуснали децата им да бъдат откъснати от тях, защото са съзнавали, че ако възразят, ще пострадат и те самите, а децата им няма да бъдат спасени? Тони мислеше, че трябва да са се опитвали да поддържат у себе си съзнателно отрицание на случилото се — нещо, което ги е унищожавало емоционално и психически. Нищо чудно, че следвоенното поколение в Германия не желаеше да научи какво е било вършено с децата с привидното съгласие на родителите им.

Поне на тези от децата, които наистина са имали тежки психически увреждания, е бил спестен ужасът да съзнават какво става с тях. Но за останалите, които ден след ден са наблюдавали унищожението на други като тях, животът вероятно е бил сведен до ежедневното моментно облекчение от мисълта, че е дошъл нов ден, а те са още живи.

Съдбата на много от децата беше описана без излишно многословие. „Подложен на експериментална терапия с нови медикаменти. Не реагира положително“. Следваше дата и час на настъпване на смъртта. Очевидно ставаше дума за евтаназия. Това беше един от малкото случаи, когато непоклатимата самоувереност на режима се беше пропуквала. Макар да са били твърдо убедени, че никой никога няма да им иска сметка за нещата, които бяха причинили на тези деца в името на чистотата на арийската раса, все пак бяха почувствали нужда да облекат заниманията си в по приемливи думи.

Което обаче не означаваше, че са се съобразявали с невинността на жертвите си. Съдбата на други деца бе описана сбито, по начин, който бе накарал Тони да се срамува, че се числи към медицинската професия. Някои бяха умрели в страшна агония, след като в очите им са били инжектирани препарати заради експерименти за промяна на цвета на очите. Други полудявали, защото върху тях експериментирали промени в циклите на съня. Списъците нямаха край, понякога се цитираха и научни разработки върху резултатите от проведените експерименти.

И никой не бе наказан за това. Нещо по-лошо, имаше случаи на скрити сделки, сключени между нацистите и съюзниците. Някои резултати от изследванията ставаха притежание на победителите в замяна на мълчанието на виновниците.