Вал Макдърмид - Последно изкушение

Ако Джеронимо бе заплатил някаква ужасна цена за нещо, сторено в името на науката преди шейсет години, нямаше нищо чудно, че сега е разяждан от гняв и озлобление. Толкова много жертви и нито един човек не бе понесъл отговорност за стореното. Тони винаги се бе считал за способен на рационални разсъждения, а мисълта за това го вбесяваше. Как ли би се чувствал, ако бе кръвно свързан с жертва на такова насилие?

Беше ясно, че Джеронимо не бе подбрал истинските мишени за отмъщението си. Деянията му бяха ужасни, а Тони не можеше да намери сили у себе си да осъди безусловно подтикналото го желание за мъст.

… П: Права си, така наречените коментари са ужасни. Успяха ли да намерят някакви следи по папката в лабораторията?

М.: Рано е да се каже. Още я изследват. А на мен днес ми хрумна още нещо. Напоследък движението на ловенето големи кръстовища се контролира с камери. Помолих да ми дадат видеозаписите, направени в деня на убийството на Де Гроот. Ще накарам хората от екипа да ги прегледат, като търсят фолксваген голф, тъмен на цвят и с немски регистрационни номера.

П.: Идеята е чудесна.

М.: Може и да е. Но резултатът би бил от полза, ако можем да го засечем с подобен в другите списъци. А докато научим нещо от списъците на корабите, ще мине много време.

П.: Тони продължава да проследява идеята си за жертвите на психологически инквизиции. Днес взе списъци на деца, които са били измъчвани от психолозите на нацистите. Цяла вечер ще съставя общ списък на възможните връзки и после ще ти го изпрати — още една възможност за засичане с останалите.

М.: Въпреки това имам чувството, че не сме отбелязали никакъв напредък.

П.: Статиите в сутрешните вестници влошиха нещата още повече.

М.: Поне като че ли не са направили връзка с нашия случай, така че засега не ни досаждат. Публикациите предизвикаха ли по-близко сътрудничество между немските екипи?

П.: Нямам представа — прекалено встрани съм от разследването. Вероятно ти ще научиш тези неща преди мен. Но тази вечер по телевизията имаше някакъв материал, в който се казваше, че университетските преподаватели живеят в постоянен страх от убиеца. Опасявам се, че той ще реши да се укрие.

М.: Или пък ще рискува още повече. Ако не може да разчита на обичайния си метод, с който е примамвал досега жертвите, ще търси друг. Звучи много потискащо. Кажи нещо по-обнадеждаващо. Как върви вашата операция под прикритие?

П.: Струва ми се, че успяхме да открием дъщерята на Марлене Кребс. Смятаме едновременно да нахлуем в къщата, където крият детето и да поставим Марлене под специална охрана на място, където Радецки няма да може да се добере до нея. Успеем ли веднъж да го арестуваме, останалото ще дойде от само себе си. Хитро, нали?

М.: Стига само по време на тези операции да не пострада инспектор Джордан.

П.: Можеш да ми вярваш, всичко е проверено. Или ще бъде. Убедена съм, че ще успеем да организираме двете акции паралелно. Ние си вършим, нашата работа, Джордан изпълнява функциите си на примамка и никой не пречи на другия.

М.: Радвам се за теб, защото знам колко усилия положи да стигнеш до тук.

П.: Струва ми се, че е редно да отпразнуваме случая заедно. Марейке, можеш ли да дойдеш в Берлин?

М.: Много бих искала, но съм погълната от това разследване. Защо не си вземеш отпуск, след като приберете Радецки, и не дойдеш в Лайден?

П.: И аз не знам. Когато го приберем, тук ще стане лудница. Нека просто се уговорим, че ще пием шампанско в един от двата града — когато приключим и двата случая.

М.: Така да бъде. Но искам от сега да знаеш, че вече съм по-уверена при мисълта за срещата ни.

П: Аз също. Страхувам се, но вече не толкова.

М.: Трябва да прекъсвам. На работа съм и има още неща, които трябва да свърша.

П.: Добре. Колкото по-усилено работиш, толкова по-скоро ще приключиш случая и ще можем да се срещнем.

М.: Така ли мислиш?

П: Убедена съм.

При други обстоятелства Карол би окачествила вечерта като съвършена. Красив и внимателен домакин, изискана храна, набор от изключителни вина и обстановка, за която можеше да мечтае всеки главен редактор на списание за вътрешно обзавеждане. Темите на разговора също бяха разнообразни — от политика, музика и пътувания вече бяха преминали към по-интимни коментари на отминали връзки и увлечения.

Но всичко това не можеше да потисне постоянното безпокойство, което гризеше Карол. Не можеше да си позволи да се отпусне нито за миг, нямаше право да забрави, че говори за миналото на друга жена, не за своето собствено, нито веднъж не можеше да реагира на някой коментар на събеседника си, без преди това да е преценила реакцията си. Беше толкова близо до успеха, но и най-малкото подхлъзване можеше да провали всичко.