— Разбираемо е. Нито един полицейски служител не обича да работи пред окото на телевизионна камера. А какво се надявате да откриете тук?
— Искаме да стесним кръга на заподозрените. Това е досадна, отегчителна работа и се свежда до сравняването на различни списъци с имена. Отнема много време и изнервя хората, които я вършат, но може да спаси живота на немалко хора. Моят анализ на извършените престъпления ме навежда на мисълта, че някой близък роднина на убиеца може да е бил жертва на тормоз от страна на професионални психолози. Доколкото знам, във вашите архиви има документирани случаи на евтаназия на деца, както и на психологически експерименти, извършвани с тях от лекари. Надявах се, че имате някъде и списък на лицата, оцелели след тези инквизиции.
Доктор Вертхаймер повдигна вежди.
— Оттогава е минало много време, доктор Хил.
— Знам. Но съм убеден, че нашият убиец е най-много трийсетгодишен. Възможно е баща му да е сред оцелелите. А може да е отгледан от баба или дядо, които са пребивавали в подобна институция.
Тя кимна в знак на съгласие.
— Струва ми се малко невероятно, но мога да разбера желанието ви да се хванете за сламка, след като става дума за залавянето на такъв убиец. Е, мога да ви кажа, че не притежаваме такъв обобщен списък, какъвто ви трябва.
Тони не можа да потисне разочарованието, което се изписа на лицето му.
— Искате да кажете, че губя своето и вашето време?
Тя поклати глава.
— Не, разбира се, че не. Нямаме отделни списъци от всички институции, включени във въпросната програма. Имало е шест основни центъра за евтаназия, но те са били захранвани, така да се каже, от повече места. На всички тези места са били съставяни списъци, които ние притежаваме. — Тя забеляза отчаянието му и се усмихна. — Не е толкова безнадеждно. Хубавото е, че междувременно цялата тази информация е вкарана в компютърна база данни, така че може да се преглежда много по-лесно. По принцип бих настоявала да провеждате проучването си тук, на територията на замъка, но виждам, че положението е извънредно. Ако се обадите на госпожа Бекер и я помолите да ми пратят по факса някаква гаранция, ще ви позволя да изнесете копия от нашата информация, след като подпишете декларация за работа с поверителни данни.
Тони не можеше да повярва на късмета си. За първи път попадаше на чиновник, който няма желание да му създава проблеми.
— Така бихте ми помогнали извънредно много — каза той. — Има ли наблизо телефон, от който да се обадя?
Доктор Вертхаймер посочи към бюрото си.
— Заповядайте — Тони прекоси стаята и изчака, докато тя надраска на едно листче номера на факса. — Вероятно ще мине известно време, докато госпожа Бекер успее да получи необходимия документ, но това не ни пречи да започваме. Ще отида да помоля един колега да разпечата данните, които ви трябват. Ще се върна скоро.
Доктор Вертхаймер излезе забързано от стаята, а Тони набра номера на Петра. Когато тя се обади, той обясни от какво има нужда.
— Да му се не види, никак няма да е лесно — измърмори Петра.
— Какъв е проблемът?
— Никой не знае, че се занимавам с тези случаи, нали ти е ясно? Не мога да поискам официални гаранции във връзка с някакъв случай, с който нямам нищо общо. Видя ли днешните вестници?
— Видях „Ди Велт“.
— Можеш да ми вярваш, това е най-малката неприятност. Точно сега, когато стана известно, че съществува някакъв сериен убиец, всички са наясно, че случаят няма нищо общо с мен.
— Аха — отвърна Тони. Беше си задавал въпросът кога тази жена, която успяваше да пробие навсякъде, щеше да се изправи срещу стена. Жалко, че това се случи тъкмо сега.
— Остави ме да помисля… — каза бавно Петра. — Познавам един тип от криминалната полиция, който ужасно много иска да дойде в отдела за борба с организираната престъпност. Знам, че той познава хората, които ни трябват. Мога да го убедя, че ако ги задейства сега, по-късно ще го изискам да работи в нашия отдел.
— Съществува ли нещо, с което не можеш да се справиш?
— Може да не се справя тъкмо сега. Зависи дали въпросният човек ще се хване на въдицата. Стискай палци. Между другото, изникна нещо много интересно във връзка с кьолнското убийство. Марейке току-що ми прати съобщение. Открили един колега на доктор Калве, който я чул да казва, че има среща с някакъв журналист от електронните медии, но не е ясно за кога е била насрочена срещата.
— Това потвърждава казаното от Маргарете на приятеля й.
Читать дальше