Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Съжалявам — каза Карол. — Не биваше да те въвличам в това.

Той се насили да се усмихне уморено.

— Няма защо да се извиняваш. Но ако предположението ми е вярно, нашият убиец е пострадал, макар и непряко, от нещата, извършени в тези институции. Ако е така, вината за извършеното не е само негова. А хората, които също носят вина, са извън обсега на правосъдието.

Долу, на улицата, Радован Матич не можеше да повярва на очите си. Беше се отегчавал цяла вечер пред кооперацията, в която се намираше апартаментът на Тадеуш Радецки. Беше се подготвил да виси там до сутринта. Никой нормален мъж не би пуснал такава жена да си тръгне от дома му, преди да я е вкарал в леглото. А доколкото познаваше Радецки от описанията на чичо си Дарко, той в никакъв случай не беше монах. Затова се учуди, когато познатият черен мерцедес на Радецки се появи пред сградата малко след десет часа. Още повече се учуди, когато видя Каролайн Джексън да излиза на улицата сама.

Последва мерцедеса до нейното жилище, и успя да намери място за паркиране точно срещу сградата, докато тя влизаше вътре. Реши да почака, докато тя запали лампите в апартамента си, а после да се обади на чичо си с надеждата, че той ще му разреши да отиде да си легне. Радо излезе от колата и се шмугна в сенките на входа на един цветарски магазин — от тук му беше по-лесно да наблюдава апартамента й.

Минутите минаваха, а нейното жилище тънеше в мрак. Какво беше станало? Той знаеше от предишните случаи, когато я беше следил, че от момента, в който влезеше, далечната светлина от антрето се забелязваше през прозореца на дневната. Но сега прозорците останаха тъмни. Възможно ли беше да е объркал нещо? Да не би да наблюдаваше погрешен прозорец? Започна да брои от ъгловия прозорец на първия етаж, за да бъде напълно сигурен.

И тогава я видя. Грешка не можеше да има. Но тя не беше в собствения си апартамент. Не беше на третия етаж, а на първия. При това с мъж, който определено не беше Тадеуш Радецки. Докато той ги наблюдаваше, те се приближиха един до друг — очевидно разговаряха много оживено. След това се прегърнаха.

Тази мръсница беше дошла направо от апартамента на Радецки в прегръдките на някакъв друг мъж. Радо извади мобилния си телефон. Чичо му трябваше да научи това, и то незабавно.

Красич пристигна след двайсет минути. Беше минавал на жълто по продължение на целия Курфюрстендам в желанието си да се убеди, че Каролайн Джексън върши нещо нередно. Паркира пред нечий гараж и пресече улицата до мястото, където се криеше племенникът му.

— Какво става? — попита той.

Радо посочи към светлия правоъгълник на първия етаж.

— Тя беше там. С някакъв тип. Шофьорът на Тадеуш я остави пред вратата, но апартаментът й остана тъмен. И веднага след това я видях в апартамента на първия етаж — с другия. Двамата разговаряха, после взеха да се натискат. Сега изчезнаха. Така че според мен се чукат — пък за теб не знам.

— Предупредих го да не й се доверява — изръмжа Красич. — Кой номер е този апартамент?

— Намира се два етажа под нейния, ако нейният е номер 302, този трябва да е 102 — докато Радо говореше, мъжът отново се появи на прозореца. — Ето го, чичо — това е мъжът, с когото я видях — каза той развълнувано и посочи към прозореца. Тони мина от единия край на помещението до другия, после изчезна отново.

Красич свали ръката на Радо с рязък удар.

— Да му се не види, Радо, какво искаш, цялата улица ли трябва да ни забележи?

Радо притисна ръката си и се сви от болка.

— Извинявай, чичо.

— Няма нищо. Добра работа свърши, като забеляза какво прави тази кучка. Сега трябва само да разбера кой е любовникът й. Ще се наложи да почакаме до сутринта.

Говореше по-скоро на себе си, отколкото на племенника си. После се вторачи в прозореца. Лицето му беше намръщено.

Времето минаваше. Радо нервничеше, но Красич стоеше напълно неподвижно. Военната му подготовка го бе научила да съзнава колко е важно да виждаш, без да бъдеш видян. Някога от това зависеше животът му. Зачуди се дали пак не се е озовал в подобна ситуация.

Най-сетне търпението му беше възнаградено. Не можеше да сбърка Каролайн Джексън с друга — дотолкова подчертано красотата й напомняше на Катерина Базлер. Тя се появи близо до прозореца. Устните й се движеха беззвучно. После до нея се появи и мъжът. Вдигна ръка към главата й и двамата се целунаха. Красич прецени, че това не беше небрежната целувка за лека нощ, която се разменя между приятели. Когато се разделиха, Каролайн посегна и разроши с нежен и непринуден жест косата на мъжа. После и двамата изчезнаха от полезрението му.