Вал Макдърмид - Последно изкушение

Още по-важен от фактите и цифрите, които бе успяла да научи, беше начинът, по който се развиваха отношенията им. Тадеуш очевидно си търсеше поводи да я докосва при всяка възможност — не бяха жестове с подчертан сексуален заряд, по-скоро обикновен допир. Когато й подаваше чашата с кафе, пръстите му се плъзваха по нейните. Когато я развеждаше из магазините си, поставяше понякога ръка на кръста й или я хващаше леко за лакътя, за да я насочи към нещо, което му се струваше интересно. Когато сядаше до нея в колата, коляното му докосваше за миг нейното.

Разговорът им също ставаше все по-непринуден. Карол установяваше с учудване, че той може да бъде много забавен. Понякога я разсмиваше, понякога беше напълно сериозен, и по този начин събуждаше интереса й към тема, която в друг случай би й се сторила страшно досадна. Докато обикаляха Берлин с колата, той й разказваше всевъзможни анекдоти, споменаваше интересни факти за забележителностите, които й показваше. В продължение на минути тя изцяло забравяше, че работи под прикритие, че отношенията им можеха да завършат единствено с измама, и искрено се наслаждаваше на компанията му. Една видеокасета й помогна да се осъзнае и да си припомни какви са всъщност задълженията й. В поредния магазин Тадеуш й посочи една отделна витрина.

— В този квартал много се търсят филмите на Уди Алън, затова винаги имаме пълен набор — отбеляза той.

На един от рафтовете заглавието на филма „Зелиг“ се наби в очите й и й напомни, че не бива да се поддава на чара му, че трябва да се вкопчи здраво в мисълта за злото, което се криеше зад спонтанното му очарование и изискания му начин на живот.

На края на обиколката той нареди на шофьора да кара обратно към нейния апартамент. Както обикновено я изпрати до вратата, но този път, вместо да се сбогува учтиво, сведе поглед към нея и пристъпи напред. Карол трябваше да вземе незабавно решение — дали да отстъпи назад и да наруши магията на мига, или да стесни още повече разстоянието помежду им. Съзнаваше, че моментът е ключов. Застана на пръсти и го целуна леко по ъгълчето на устата.

— Прекарах чудесен следобед — каза тя нежно.

Той се наведе, обви кръста й с ръка и я целуна с леко разтворени устни. Топлината на тялото му събуди у нея неочакван прилив на желание. Трябваше да си попречи с усилие да не се отпусне в прегръдката му.

— Може ли да те видя довечера? — гласът му беше дълбок и леко пресипнал.

Съзнавайки, че трябва да увеличи разстоянието между двамата, Карол постави ръка на гърдите му и почувства учестените удари на сърцето му под пръстите си.

— Не мога довечера, съжалявам — каза тя и допълни: — Трябва да работя.

Тадеуш направи жалостива гримаса.

— Работата не може ли да почака до утре?

Тя отстъпи назад.

— Трябва да пратя някои неща на адвоката си още тази нощ. Преговаряме за покупката на един имот, и той си е уговорил среща за утре сутринта. Трябваше да свърша тази работа още днес следобед, но ти ме изкуши да изляза.

Той сви рамене.

— Добре тогава. Остава за утре вечер, ако нямаш нищо против. Нали ще дойдеш да вечеряме заедно?

— Добре — каза тя. — Но не си се отказал да ми покажеш някои по-интересни страни от работата си през деня, нали?

— Не, разбира се. Имам да уредя няколко неща рано сутринта и след това съм изцяло на твое разположение.

— Чудесно. Обади се, когато се освободиш. Благодаря ти още веднъж, Таджо, наистина ми беше много приятно.

— И на мен — той се обърна обратно към колата, която го чакаше край тротоара. — Не помня откога не съм се смял толкова.

Карол не можеше да потисне усмивката, която напираше на лицето й, докато пътуваше в асансьора. Съзнаваше, че не е възможно всичко да върви идеално, но досега той реагираше точно по сценария на Морган. Надяваше се нещата да се развиват така и занапред.

Тадеуш не изчака асансьора, а изтича нагоре до третия етаж, прескачайки стъпалата, понесен от прилив на енергия. Както Дарко не пропускаше да му напомни, Каролайн наистина не беше Катерина. Приличаха си само външно. Но колкото и различни да бяха като личности, въздействието им върху него беше доста сходно. Чувстваше се като човешко същество, когато беше с Каролайн — за първи път, откакто бе починала Катерина.

Знаеше, че трябва да бъде предпазлив — и то не по причините, които будеха съмнение у Дарко, а защото познаваше емоционалния ефект на подмяната със заместител.

Би било досадно предсказуемо да хлътне по първата жена, от която се бе почувствал привлечен — нещо като любовна терапия. Но той беше убеден, че както и когато и да бе срещнал Каролайн Джексън, би я намерил за привлекателна. Ако Катерина беше още жива, той би го признал пред себе си, но не би предприел нищо повече. А сега, когато тя си беше отишла, той не виждаше защо да не си позволи да се привърже. Вероятно най-сигурно би било да се престори пред себе си, че не съзнава промяната в начина, по който се чувстваше. Но един мъж, който живееше от риска, не можеше да си слага предпазни колани по отношение на жените — точно както не би могъл да обърне гръб на рискованата, но изгодна работа, която му осигуряваше такъв чудесен живот.