Вал Макдърмид - Последно изкушение

Уличниците също бяха недостойни за него, но поне техният разврат беше откровен. Те не се преструваха, че са нещо по-различно, не криеха истинския си образ от света, както подбраните от него жертви.

Беше жалък. Беше допуснал да се увлече, тялото му го бе предало. Той беше предал чистотата на своята кауза — нещо, което не биваше да се повтаря никога. Трябваше да намери начин да си върне светлината. Само като се обърнеше отново към своята мисия и започнеше отново да я изпълнява, както бе редно, можеше действително да успее да се пречисти. Това му стана ясно, докато водата се стичаше по кожата му, зачервена до кръв от търкане.

Дано успееше да го стори скоро.

Струваше й се странно да гледа Радецки, застанал насред собствената й дневна. Оглеждаше се, сякаш не бе идвал тук никога досега. Беше пристигнал десет минути по-рано и тя още не беше довършила грима си. Стори й се грубо да го остави да виси долу на тротоара, и го покани горе. Според нея Каролайн би постъпила точно така.

Наведе се по-напред към огледалото в банята, за да постави очната линия. Най-неудобното в битието й на Каролайн Джексън беше поставянето на доста по-сложен грим от този, с който бе свикнала. Според Карол животът беше прекалено кратък, за да си губиш всеки ден времето, гримирайки се по всички правила. Но Каролайн би държала прекалено много на външния си вид, за да си спестява това занимание.

— Тези апартаменти всъщност са доста приятни — подвикна Тадеуш от дневната. — По-просторно е, отколкото предполагах.

— И обзавеждането не е лошо.

— Не. Малко безлично, но така е по-добре, отколкото претрупано.

— Много по-добре е от хотел — продължи Карол. — Повече пространство и по-голямо спокойствие. Камериерките не чукат на вратата през пет минути, за да сменят кърпите или да проверяват минибара.

— Как откри това място? — попита той.

„Внимавай, Карол“, предупреди се тя на ум.

— Една позната, която има туристическа агенция, ми го препоръча. Намери човек, който да направи резервацията на място. Тя знае какви са предпочитанията ми — след като прецени, че очната линия стои добре, тя посегна към туша за мигли.

— Значи пътуваш много? — попита той.

— Не кой знае колко много, но сравнително редовно. А когато пътувам, обичам да нощувам на места, където да се чувствам като у дома. А ти? Често ли пътуваш?

Тя прецени по гласа му, че той бе по-наблизо. Беше прекалено добре възпитан, за да наднича през полуотворената врата на банята, но й се стори, че е застанал на прага на дневната. Това означаваше, че не оглежда вещите й — а това беше още едно потвърждение, че той е претърсвал апартамента.

— Кръстосвам Европа, но най-вече по работа.

— Значи предпочиташ да имаш директен контакт с работата, така ли? — попита тя.

— Обичам да знам с кого си имам работа. Но ежедневните ангажименти поверявам най-често на помощника си, Дарко Красич. Надявам се да се запознаеш скоро с него. Много луд сърбин, но би било погрешно да бъде подценяван. Прилича на бияч, но всъщност е много проницателен.

„Значи той не е човекът, който ме следи“, реши Карол. Този, когото познаваше, изобщо не приличаше на бияч. Беше дори слабичък.

— Ще се радвам да се запознаем — каза тя на глас. — Слагам червилото и съм готова. Съжалявам, че те накарах да чакаш.

— Няма защо. Радвам се, че имах възможност да видя къде живееш. Съгласна ли си да върна жеста? Да вечеряме утре в моя апартамент?

Карол се изкиска.

— Да не би да умееш да готвиш?

Той също се засмя.

— Не много добре, но мога да поръчам по телефона вечеря от най-добрия ресторант в Берлин.

Карол се появи от банята.

— Ето, готова съм.

Той я огледа усмихнато, наклонил глава на една страна.

— Струваше си чакането.

Когато излязоха, тя установи с учудване, че колата не ги чакаше.

— Централният ми магазин е на петнайсетина минути пеш от тук. Казах си, че тъй като вече не вали, може да се поразходим. Имаш ли нещо против? Ако не ти е приятно, веднага ще повикам колата.

— Напротив, имам нужда от чист въздух — каза Карол.

Той поднесе ръката си, свита в лакътя, и тя мушна своята под неговата. „Очарователно изпълнено“, помисли си Карол и прецени, че не само тя вдига мизата.

През следващите няколко часа от нея не се искаше нищо друго, освен да изразява възхищение и от време на време да задава по някой въпрос. Той се държеше като малко момче, което показва любимото си влакче. На свечеряване тя вече знаеше повече за продажбите на дребно и отдаването под наем на видеокасети, отколкото бе предполагала, че може да се научи. Но междувременно бе успяла да запомни и ценна информация по отношение на методите, с които Тадеуш переше печалбите от незаконната си дейност. Никога не бе проявявала особен интерес към финансови подробности, но дори тя можеше да прецени колко умело е изградена системата. Знаеше, че това са подробности, с които щеше да помогне на финансовите експерти да се ориентират в лабиринта на неговата империя, след като успееха да го арестуват.