Вал Макдърмид - Последно изкушение

Тадеуш отвори бронираната врата и влезе в коридора пред своя апартамент. Отпред вече чакаше Дарко Красич. Беше се разположил в дълбоката прозоречна ниша, изпънал късите си крака, а въздухът беше замъглен от дима на пурата му. Тадеуш не спря, а продължи право към вратата на жилището си.

— Не те очаквах — каза той, докато поставяше ключа в ключалката.

— Имам важни новини — отвърна Красич и последва шефа си в жилището. Тадеуш свали палтото си и го окачи в дрешника. Красич отиде направо в дневната и хвърли коженото си яке на облегалката на дивана.

— Бих пийнал нещо — подвикна той.

— Сипи си сам, знаеш къде са напитките.

Красич си сипа щедра доза „Джек Даниълс“ и я изпи почти цялата на една глътка. Доля чашата и седна на един стол с модернистична форма, който беше много по-удобен, отколкото изглеждаше. Загаси пурата си в дълбокия кристален пепелник на страничната масичка и забарабани с пръсти по коляното си.

Когато Тадеуш влезе, оживлението личеше дори в походката му.

— Новините трябва да са наистина страшно важни, за да си се разположил да лагеруваш пред прага ми.

Изглеждаше така, като че ли нищо на този свят не би могло да развали настроението му. Отпусна се на дивана, протегна се и кръстоса елегантно крака в глезените.

— Днес следобед имах среща с Хаузер.

Тадеуш изпъшка и подбели очи.

— Добре, че това е твое задължение. И какво имаше да ни съобщи Щастливеца Хаузер? Не, чакай. Мога и сам да позная. Мислел е, че ще те разтревожи с новината, че Арджуни иззема територията на Камал. Така ли е? — той се усмихна.

Красич неволно отвърна на усмивката му. Каквото и да ставаше с Таджо, той наистина успяваше да оцени правилно обстановката. Е, поне когато ставаше дума за мъже.

— Така е. Но това ми го поднесе за десерт. Основното беше далеч по-интересно.

— Да продължавам ли да гадая, или ще ми го кажеш? — Гласът на Тадеуш беше все още весел и жизнерадостен. Мрачната физиономия на Красич не можеше да угаси топлината на спомена за следобеда, прекаран с Каролайн.

— Търсил е нови данни за онзи мотор — Красич не счете за необходимо да уточнява повече. И двамата знаеха за какъв мотор става дума. — И е открил нещо много съмнително, Таджо.

Тадеуш свали крака на пода и седна с едно гъвкаво движение на тялото.

— Слушам — каза той. Изведнъж беше станал сериозен. Изтръгна се от блаженството на следобеда, за да се озове в неизбежния мрак на действителността.

— Моторът е английски, регистриран е като собственост на NCS, каквото и да е това.

— Отдел за противодействие на организираната престъпност — отвърна автоматично Тадеуш — мислите му препускаха и изпреварваха думите. — Но човекът, който го е карал, не може да е бил тук по служба, защото иначе Хаузер щеше да го установи, нали?

— Не съм много сигурен — отвърна Красич. — Ако става дума за сътрудничество с берлинския отдел за борба с организираната престъпност, Хаузер няма откъде да научи. Знаеш много добре от колко време се опитваме да пробием в този отдел, а още не можем да прокараме там свой човек.

Тадеуш сви гневно юмруци.

— И още не знаем кой е карал мотора, така ли?

— Не — потвърди Красич. — Виж какво, Таджо, тази работа изобщо не ми харесва. Прекалено много английски връзки се събраха — той започна да изброява на късите си, месести пръсти. — Първо, Катерина загива при катастрофа с някакъв британски полицейски мотор. Второ, Колин Озбърн загива при някаква престрелка, която изглежда все по-съмнителна, и проваля края на канала ни в Англия. Като си помислиш, никой не знае какво всъщност е станало с Колин. Приличаше на гангстерска екзекуция и ченгетата също го представиха така. Но никой не признава да го е сторил, което според мен е подозрително. На всичкото отгоре се появи и тази англичанка, която е копие на Катерина и същевременно може да предложи разрешение на всичките ни проблеми. Звучи прекалено добре, за да е истина — заключи той с непоклатима увереност.

— Всичко, което казваш, е вярно — призна Тадеуш. — Но обяснението ти не е единствено възможното. Тези неща се поддават и на друга интерпретация. Първоначално ти сам предположи, че моторът може да е бил каран от британски полицай в отпуск, който е изчезнал, защото не можел да си позволи да разберат, че е карал служебния мотор в Берлин. Убиецът на Колин се спотайва, защото той има бизнес партньори, които биха отмъстили за смъртта му — просто защото ще държат да докажат, че няма да допуснат да им се пречи. Хора като Каролайн например. Освен, разбира се, ако самата Каролайн не е наредила да го убият, за да елиминира нискокачествената конкуренция. Аз също мисля, че тя може да бъде опасна, но не по причините, които изтъкваш ти, Дарко. Тя е човек като нас. Държи се като преуспял престъпник. Отношението й към заобикалящия свят е това на престъпник. А жените, които успяват да си проправят път в нашата работа, трябва да бъдат два пъти по-безжалостни от мъжете.