Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Не ни е улеснил дотолкова — призна Хаузер. — Платил е в брой.

— Значи няма никакъв напредък — Красич смъкна отново прозореца и запали пура, без да предлага на Хаузер.

Хаузер се ухили.

— Именно тук грешиш, Дарко. С номера на двигателя успях да проверя в заводите на кого е продаден моторът. И тук стигаме до нещо много странно — той помълча, очаквайки ефекта от думите си.

— В какъв смисъл странно?

— Моторът е продаден на централата на криминалната полиция на Великобритания, и според регистрите, не е сменял собственика си — Хаузер се извъртя на място, за да прецени въздействието на казаното върху Красич.

Изражението на сърбина не се измени. Той захапа пурата, всмука дим, извърна се и издиша така, че димът се проточи на тънка струйка през пролуката на прозореца. Не искаше Хаузер да забележи до каква степен го смути наученото. Прекалено дебела ставаше напоследък английската връзка. Красич не вярваше в съвпадения. Смъртта на Катерина беше причинена от някакъв англичанин на мотор; бизнесът закъса тъкмо в британския сектор, и то точно след една загадъчна и гадна смърт; на всичкото отгоре се появява някаква англичанка, която кара шефа да си загуби ума. Това го безпокоеше извънредно много.

— Странно, разбира се — призна той накрая. — Има ли начин да разберем кой точно го кара?

Хаузер удари с длан по коляното си.

— На теб никога не ти е достатъчно, нали? Аз прокопах тунел да ти доставя тези сведения, а ти искаш още.

Красич бръкна в джоба си и извади портфейл.

— Не съм единственият ти клиент, нали? — той отброи няколко банкноти. — Ето ти допълнителното възнаграждение. Ако можеш да ни дадеш име, ще получиш много повече.

Хаузер взе парите с два пръста, като че ли едва сега се бе сетил, че това, което върши, е мръсно и противно.

— Поемам огромен риск — изхленчи той.

— Ако искаш да живееш от полицейска заплата, твоя си работа — отвърна Красич, без да си дава труд да прикрива презрението си. — Има ли още нещо, което трябва да ми кажеш?

Хаузер нахлупи каскета на сивеещата си коса.

— Говори се, че единият от братята Арджуни се опитва да изземе териториите на някои от уличните търговци на Камал. Ще се наложи да запушите дупката, иначе ще си загубите дистрибуторите.

— Благодаря за съвета, Карл — каза саркастично Красич. — Арджуни работи за мен. Така че го остави на мира.

— Също като Марлене Кребс, а? — захили се другият. — Добре се справи там, Дарко. Чувам, че детето също изчезнало. Чиста работа.

— На това му викат предупреждение, Карл. И е редно човек да му обърне внимание.

Хаузер отвори вратата на колата.

— Не е необходимо да се държиш така с мен. Ще се обадя скоро.

Красич запали мотора още преди Хаузер да затвори вратата. Докато колата описваше широк завой и се отправяше към изхода, той промърмори под нос:

— Умирам от нетърпение.

Той стоеше под душа, врялата вода се стичаше по тялото му. Молеше се на Бога най-сетне да се почувства отново чист — след всичко, което се бе случило. На това пристанище поне имаше прилични, самостоятелни душ-кабини. Чувстваше се мръсен от мига, когато изчука онази кучка Калве, а условията на борда на „Вилхелмина Розен“ бяха прекалено примитивни, за да се почисти човек, който се чувстваше толкова омърсен. Трябваше да премахне мръсотията, преди тя да се просмуче през кожата и да отрови душата му.

Първоначално се бе почувствал горд от себе си. Това, което стори с онази мръсница, показа на сянката на дядо му кой владее положението. Но после, когато отиде при някаква уличница в Кьолн, се провали. Първо изобщо не можа да направи нищо, после пък не можа да свърши. Това, което направи с Калве, трябваше да му придаде нова сила, да го изпълни със светлина и мощ, а вместо това образът й постоянно се въртеше под плътно стиснатите му клепачи, разсейваше го, пречеше му да се съсредоточи. В леглото на тази кьолнска уличница той се почувства също толкова жалък и ненужен, както се бе чувствал преди момента, когато разбра какво трябва да стори с живота си.

По-късно, когато се прибираше с колата, мракът нахлу в него, в стомаха му се надигна студена жлъч. Ами ако беше сбъркал? Ами ако гаврите, на които го бе подлагал старецът, го бяха тласнали в погрешна посока? Ако трябваше да бъде честен, всеки пиян моряк би сторил това, което стори той. Беше се поддал на най-низшия инстинкт, беше се превърнал в същото животно, каквото бяха тези копелета, които се бе заклел да избива. Преди да чука онази мръсница, той виждаше съвсем ясно мисията в съзнанието си. А сега всичко беше смътно и объркано. Жените си оставаха измамници, въвличаха мъже като него в калта. Калве не го заслужаваше, но той се оказа слаб и падна в капана, който тя и старецът му бяха заложили.