Вал Макдърмид - Последно изкушение

Тони почувства, че пулсът му се ускорява.

— И къде могат да се открият тези архиви?

— Има един замък край Рейн — замъкът Хохенщайн. Наричали го „Институт по психология на развитието“. В действителност там упражнявали евтаназия, провеждали и радикални психологически експерименти. След края на войната там се установява архивът на програмите за евтаназия. Замъкът е и нещо като туристическа атракция — но екскурзоводите никога не споменават точно този отрязък от историята на замъка — Волф изкриви иронично устни. — Приемането на миналото има някакви граници. Просто ни е невъзможно да приемем, че сме приемали безропотно избиването на нашите деца.

— Да, разбирам, че такова нещо би се отразило тежко на националната психика — отбеляза Тони. — И така, възможно ли е да получа достъп до тези архиви?

Волф се усмихна и тънките му устни оголиха жълтеещи зъби.

— Обичайната процедура за получаване на разрешение би отнела доста време. Но аз съм убеден, че Петра може да се пребори с бюрократичните формалности. Много я бива да постига това, което си е поставила за цел.

Тони направи гримаса.

— Така смятам и аз — той побутна недопитата си чаша с кафе и допълни: — Много ми помогнахте, доктор Волф.

Другият човек сви небрежно рамене.

— Радвам се на всеки повод да се измъкна за час-два от университета.

— Чувството ми е познато — Тони осъзна, че говори като за нещо, останало далеч зад него. — Ще кажа на Петра, че ви дължи едно питие.

Волф се разсмя.

— Умирам от нетърпение. Желая ви успех в замъка.

Тони имаше чувството, че в момента късметът наистина беше на негова страна. Течението постепенно се обръщаше и му даваше шанс да подмени смътните предположения с действителни възможности. А беше и крайно време. Като се вземе предвид ескалацията към открита сексуалност, с която се характеризираше убийството в Кьолн, необходимо бе да спрат убиеца, преди окончателно да загуби контрол над себе си. Не беше изключено да премине към масово убийство — Тони можеше да си го представи как започва да избива наред в някое научно заведение, преди да насочи оръжието към себе си. Време беше да го спрат. Той почувства как пулсът му се ускорява от надигащото се напрежение. „По следите ти съм, Джеронимо“, мислеше той, когато излезе от кафенето в ярката светлина на пролетния ден.

Карол хвърли сака през вратата на спалнята и влезе в дневната. Ноздрите й потръпваха. Би могла да се закълне, че долавя много слаб аромат на пури. Възможностите бяха две — или обитателят на апартамента под нея беше изпушил цяла кутия хавански пури, или някой беше влизал в жилището. Тя се усмихна. Беше очаквала, че ще претърсят апартамента й, също както бе очаквала човека, който я проследи тази сутрин до фитнес клуба. Би била по-обезпокоена, ако не беше забелязала нищо подобно. Това би означавало, че Радецки я приема сериозно като жена, но не и като делови партньор.

Интересно бе все пак, че са претърсвали апартамента й тъкмо сега, докато беше във фитнес клуба. Ако тя трябваше да организира претърсването, би избрала съвсем различен момент. Когато беше на моторницата на Радецки например. Тогава претърсващите биха били сигурни, че ще имат поне три часа на разположение. Времето, което бяха избрали, както и лекият аромат на пури, я накараха да се зачуди дали Радецки не е решил да претърси сам жилището й. Ако го беше сторил, това би означавало, че се е подал напълно на очарованието й. Един влюбен мъж не би искал помощниците му да се ровят из бельото на жената, която обича.

Карол отиде до лавицата с книги и свали от там радиото. Отвори задния панел и се усмихна доволно, докато вадеше хард диска. Ако го бяха открили, никога нямаше да го оставят на мястото му. Все пак не беше зле да провери. Тя включи лаптопа, отвори специалната програма за сигурност, която записваше всички ползвания на хард диска и установи доволно, че никой не го е ползвал от последния път, когато го бе сторила тя самата. После отвори шифровъчната програма, прати съобщения на Морган и Гандал, съобщи им, че е следена, и ги уведоми за претърсването на жилището. Прочете един мейл от Морган, който я поздравяваше с досегашните й успехи и я предупреждаваше, че Красич е разпитвал за миналото й. Успокояваше я, че прикритието ще издържи на проучването. „И да не издържи, това надали ще се отрази на теб“, каза си тя цинично.

Замисли се какво ли прави Тони. Знаеше, че както и да се развият нещата, те неминуемо ще му се отразят по някакъв начин. Съдбата на жертвите на жестоки убийства винаги го засягаше дълбоко. Действително, личността на убийците също събуждаше интереса му. Но за него профилирането не беше сухо научно занимание. Той страдаше за убитите; и също като нея бе убеден, че криминалистите защитават каузата на мъртвите. Работата им бе не толкова да осигурят старозаветното възмездие, колкото да успокоят останалите живи, че всичко е приключено — и разбира се, да спасят живота на следващите възможни жертви.