Така че, нали разбирате, много рядко държавата е имала нужда да злоупотребява с психиатрични средства. Населението и без това е било приучено на пълно подчинение.
Тони го изгледа скептично.
— Но нали въпреки всичко е имало дисиденти! Имало е хора, които са попадали в затвора и са били подлагани на мъчения. Чувал съм за противници на властта, които били затваряни за кратки периоди в психиатрични заведения — колкото да им се попречи да участват в някакви протестни действия срещу държавата. Прекалено е да се твърди, че не е имало злоупотреба с медицински средства, нали?
Волф кимна.
— Прав сте, имало е такива случаи, но те си остават относително редки. При това повечето от тях междувременно са документирани. Има трийсетина психиатри, които са разобличени, задето са допуснали да използват професионалните им познания за такива цели. Но те си остават малобройни, при това имената им са добре известни. Ако вашият престъпник е искал да си отмъсти на човек, които е действал по времето на ЩАЗИ, не би се наложило да търси дълго. Освен това, погледнато в общ план, техните престъпления наистина са незначителни. Разбирате ли, ЩАЗИ са били разработили уникален план как да се справят с дисидентите. Продавали ги на Запада.
— Моля?
— Точно така. Всяка година Федералната република е купувала свободата на определен брой жители на Източна Германия, които били в затвора заради публични протести или действие против държавното устройство. При това аз не говоря само за известни личности, писатели и всякакви други хора на изкуството. Говоря за хора от всички социални нива. Така че наистина не се е налагало да се прибягва до злоупотреби с психиатричната наука.
Тони определено не бе очаквал да чуе такова нещо от западногермански историк.
— Вие просто подкопавате убежденията ми — отбеляза той сухо.
— Не е необходимо да се доверявате само на моите думи. Съществуват много проучвания — и на научни, и на държавни институции. Всички те повтарят едно и също нещо. Цитират се изолирани случаи на пречупване на хора със средствата на психологически тормоз, но практически не е имало директно насилие в рамките на този процес. Ако искате подробности за документираните случаи, един мой колега може да ви ги осигури. Не забравяйте и друго — представителите на медицинската професия като цяло са се съпротивлявали доста енергично на контрола на ЩАЗИ. При тях процентът на вътрешни информатори е относително нисък, правели са всичко по силите си, за да защитят поверителния характер на отношенията лекар — пациент, поради което държавата не се е доверявала на лекари и не са им били поверявани отговорни постове в държавния апарат.
Тони не можеше да преглътне разочарованието си от чутото. Досега беше убеден в правотата на предположението си, а по всичко личеше, че е сбъркал. След като провинилите се в това отношение от епохата на комунистическия режим са били идентифицирани, те биха били идеални мишени за убиеца, ако той счита, че му е причинена неправда от страна на ЩАЗИ. Не би имал основания да посяга на учени от западни държави.
— Изглеждате потиснат, доктор Хил. Съжалявам, че не ви казах това, което очаквахте да чуете. Но ако действително търсите случаи на сериозна и всеобхватна злоупотреба с психологията и психиатрията на територията на Германия, ще се наложи да се върнете по-назад, към епохата на нацизма.
— В наши дни това време изглежда много далечно — отвърна Тони.
Волф изгаси цигарата си.
— Не е чак толкова далечно. Не забравяйте, че те са съсипали живота на безброй деца с експериментите си за подобряване на човешката раса. Някои от тези деца са останали живи. Сега биха били на около седемдесет години. Това е все още в рамките на живата памет. Освен това е твърде вероятно да са разказвали за преживяното от тях на своите деца и внуци. Хората, които са им причинявали тези страдания, отдавна не са между живите, така че един убиец не би могъл да насочи отмъщението си пряко към виновниците.
Тони се оживи, когато схвана за какво намеква Волф.
— Съществуват ли документи от този период — списъци на лицата, постъпвали в психиатрични клиники?
Волф кимна.
— Нацистите са били много стриктни по отношение на документацията. Винаги съм считал, че това е един от най-потискащите аспекти на епохата. Нужно им е било да си намерят оправдание за това, което са вършели — нещо повече от желанието на Хитлер да се създаде раса от свръхчовеци, затова са успявали да се убедят, че провеждат истински научни изследвания. Съществуват списъци на постъпилите, списъци на починалите, както и описания на повечето от проведените експерименти.
Читать дальше