Вал Макдърмид - Последно изкушение

Най-сетне стигна до чекмеджетата. Бельото й не беше нищо особено. Очевидно предпочиташе да харчи пари за това, което се виждаше, а за тези части от облеклото, които не се забелязваха, се придържаше към масовата конфекция. Това беше един интересен поглед върху начина й на разсъждение, но не му помогна в опитите да открие що за човек е тя всъщност и дали е това, за което се представя. Раздразнен от безполезността на търсенето, той блъсна обратно чекмеджето и тръгна към банята. Тъкмо беше отворил шкафчето над умивалника, когато мобилният му телефон иззвъня.

— Ало?

— Аз съм, Радо. Тъкмо излиза — като че ли ще се прибира обратно в апартамента.

— Благодаря, ще ти се обадя след малко — Красич пъхна телефона в джоба си и затвори шкафчето. Време беше да си тръгва.

За щастие не му се наложи да си играе пак с ключалката, защото вратата се затваряше автоматично. Не пожела да рискува с асансьора, а тръгна надолу по аварийното стълбище, до което се стигаше от дъното на коридора. След две минути вече беше вън и се шмугна в един бар на отсрещната страна на улицата. Беше преполовил пилзенската си бира, когато я видя да влиза в сградата отсреща. Красич се взря мрачно в гърба на Каролайн Джексън. Въпреки че не беше открил нищо съмнително, продължаваше да й няма доверие.

Емил Волф изглеждаше така, сякаш бе прекарал по голямата част от живота си из потънали в прах архиви. Така си мислеше Тони, седнал срещу него в малкото кафене на Пренцлауер Берг. Беше слаб като клечка, с несресана стоманеносива коса, която падаше върху лицето с цвят на стар пергамент. Кафявите му очи зад стъклата на очилата бяха зачервени, страните му бяха бледи. Устата беше здраво стисната, така че устните почти не се виждаха, освен когато проговаряше.

— Благодарен съм, че склонихте да ми отделите малко време — започна Тони.

Устата на Волф се изкриви на една страна.

— Петра умее да бъде убедителна. Каза ли ви, че бях женен за сестра й?

Тони поклати глава.

— Не.

Волф сви рамене.

— Според Петра това означава, че все още сме членове на едно и също семейство. Така че съм длъжен да изпълнявам нарежданията й. И тъй, с какво мога да ви помогна, доктор Хил?

— Не знам какво и колко ви е разказала Петра.

— Доколкото разбирам, въпросът е поверителен и има връзка със сериозно престъпление. Знам също, че според вас има възможност върху извършителя или някой негов близък роднина да е упражняван тормоз от страна на професионален психолог или психиатър.

— Именно.

— Предполагам, че след като сте пожелали да разговаряте с мен, като имам предвид темите, в които съм се специализирал, според вас това може да е било извършено от служители на ЩАЗИ?

— Точно така.

Волф запали цигара и се намръщи.

— На Запад хората са склонни да поставят знак на равенство между ЩАЗИ и Съветския съюз, когато става дума за злоупотребата с психиатричната наука за политически цели. Но в действителност динамиката на процесите в Германия е била много по-различна. ЩАЗИ са разполагали с огромна база и са я използвали, за да изградят своя уникална мрежа от информатори. По най-обща преценка един на петдесет души от населението на страната е бил в пряка връзка с ЩАЗИ по такива съображения.

Разчитали са на това, което са наричали „разпад“ на хората. Под този термин са разбирали докарване на хората до убеждението, че нямат власт да действат. Парализирали са желанието им да действат като граждани, защото са ги убеждавали, че всяка тяхна постъпка се контролира. Един от моите колеги нарече този процес „безмилостно прилагане на безмълвно убеждаване, водещо до съучастничество“.

Натискът, упражняван от ЩАЗИ, е бил незабележим; хората са съзнавали, че случайна забележка, подхвърлена на чашка, може да съсипе шансовете им за професионален напредък. На децата било обяснявано, че всякакво бунтарско поведение от страна на родителите им може да им отреже пътя към мястото в университета. От друга страна, сътрудничеството с властите гарантирало път към по-добър живот. Тоест, използвали са успоредно методите на изнудване и подкуп.

Селекционерите на ЩАЗИ се насочвали към хора, за които считали, че имат предразположение да им сътрудничат, а после изграждали у тях убеждението, че вършат нещо достойно. Когато живеете в свят, в който непрекъснато ви убеждават, че сте напълно безпомощен, е много изкусително да ви предложат да изпълнявате дейност с действителни резултати. Освен това, тъй като тези хора са били убедени, че извършваната от тях дейност е правилна, е много трудно впоследствие да повярват във вината си и да бъдат наказани. Периодът, последвал рухването на комунизма, отравя живота на мнозина, защото след отварянето на досиетата хората разбират, че са били предавани от съпрузи и съпруги, от собствените си деца или родители, от приятели или учители.