Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Трябва ли винаги да се изразяваш толкова вулгарно?

Красич сви рамене.

— Тя не е Катерина, Таджо. Тя е престъпник, също като нас.

Тадеуш го изгледа яростно.

— Съзнавам напълно, че не е Катерина. Независимо от това държа да се отнасяш с уважение към нея, Дарко. За една жена е два пъти по-трудно да се утвърди в незаконна работа, а тя е успяла да се докаже. Така че не искам да говориш за нея като за някаква уличница. Ясно ли е?

Красич познаваше достатъчно шефа си, за да спори с него, когато доловеше потиснатия гняв в гласа му.

— Както кажеш — измърмори той.

— За твое сведение между Каролайн и мен не се е случило нищо — продължи Тадеуш с напрегнат и отчужден глас. — Приятно ми е да разговарям с нея. Когато сме заедно, идвам малко на себе си — чувствам се по-добре, отколкото през последните месеци. Бих предположил, че това ще ти бъде приятно, тъй като напоследък явно считаш, че не работя на пълни обороти — той бутна назад стола си и стана в знак, че разговорът е приключил. — Между другото, всичко наред ли е с детето на Марлене?

— Да, обадих се снощи на братовчеда. Не е виждал непознати да се навъртат около дома му. Казва, че детето мрънкало постоянно, защото се отегчавало, но какво може да се очаква, като седи затворено по цял ден в къщата?

— Поне е на сигурно място. А сега защо не отидеш да поприказваш с китайските си приятели, за да разберем кога можем да очакваме нова пратка? Възможно е да уредим нова сделка към края на месеца.

— Значи си решил да работиш с нея?

— Така мисля. Но тя иска да види начина, по който действаме, преди окончателно да се обвърже с нас. Затова се постарай всичко да върви като по конец, ясно ли е?

Красич се опита да прикрие безпокойството си.

— Смяташ да допуснеш външен човек до пряката ни работа?

— Тя скоро няма да бъде външен човек, нали? Ще бъде вътрешна. След като ние я проверихме, сега тя иска да провери нас. Поне ни го казва в очите, не го прави зад гърба ни, както постъпихме ние.

Красич поклати глава в израз на съмнение.

— Не знам. Досега никога не сме допускали външни хора, и този принцип ни вършеше чудесна работа.

Тадеуш постави ръка върху неговата.

— Виж какво, Дарко, разбирам, че тя те притеснява. Но аз прекарах доста време с нея през последните два дни. Инстинктът ми подсказва, че тя наистина е една от нас. Можем да й се доверим. А сега трябва ти да се довериш на мен. Става ли?

Красич се престори, че поема маслиновата клонка.

— Щом казваш, шефе. По-добре да тръгвам, има работа да се върши.

Тадеуш го изпрати със замислен поглед. Това, че Дарко е толкова скептичен по отношение на Каролайн, не беше лошо. Той съзнаваше, че тя бе успяла да му влезе под кожата. Кой знае какво би пропуснал в момент на заслепение? Не беше зле Дарко да не я изпуска от очи. Защото, ако се окажеше, че Тадеуш е сбъркал, някой трябваше да разплете конците.

Карол легна на пейката в сауната и почувства как потта се стича по слепоочията и влиза в ушите й.

— Това е най-подходящото място за срещи в света — изпъшка тя.

Петра се засмя. Очите й бяха на нивото на гърдите на Карол.

— Не може да се отрече, че има и своите добри страни.

Карол изви гръбнак и почувства приятното изпукване на прешлените, които си идваха по местата.

— Божичко, съвсем съм излязла от форма — оплака се тя. — Между другото, имам чувството, че Радецки е пратил някого да ме следи. Тази сутрин видях някакво младо момче пред нашата сграда, а ми се струва, че го виждах и вчера. Така че, като идвах насам, изпълних един номер пред една витрина. Знаеш го, нали — подминаваш, след това спираш, като че ли едва сега се сещаш, че си видяла нещо, и се връщаш рязко назад.

— Разбира се. Ние, разсеяните жени, го правим постоянно.

— Именно. Така или иначе, мярнах го с периферното си зрение. Веднага се скри зад една кола — опита се да се престори, че иска да пресече улицата. Действа доста професионално, но не достатъчно, за да не го забележи човек, който вече е нащрек.

— Това безпокои ли те?

— Не особено. Ако не бяха пратили някой по петите ми, биха били крайно немарливи. Пък и аз не правя нищо обезпокоително. Сега поне знам как изглежда човекът, който ме следи — за в случай, че се наложи да му се измъкна.

Петра кимна одобрително.

— Правилно. Между другото, прочетох снощния ти доклад. Не мога да не спомена, че си се справила отлично с Радецки на моторницата. Като че ли наистина напредваш.

— И аз съм доволна, но не искам да избързвам. Вчерашният следобед беше истинско предупреждение да не изпадам в самодоволство.