Вал Макдърмид - Последно изкушение

Когато той отвори вратата, й се стори напрегнат. Но като се има предвид, че беше прекарал деня, анализирайки убийството на своя добра позната, би било по-странно, ако я беше посрещнал с усмивка на уста. Тя пристъпи напред и го целуна по бузата. Той я прегърна силно и каза:

— Добре, че дойде. Как мина днес?

— Интересно беше — отвърна Карол. — Като в популярното проклятие „Дано ти се падне да живееш в интересно време“.

Тони я поведе към дневната, където завесите вече бяха спуснати, и двамата седнаха в двата противоположни края на дивана — продължаваха да проявяват неувереност в промяната на отношенията им.

— Разказвай — каза той и й наля чаша вино от отворената бутилка, която стоеше на масата.

Карол започна да описва събитията от деня. Той я слушаше съсредоточено, склонил глава на една страна. Накрая каза:

— Такова нещо можеше да се очаква. Естествено беше да настъпи момент, в който приликата между теб и Катерина да го изнерви дотолкова, че да стане мнителен.

— Е, колкото и да е било предсказуемо, аз не го очаквах. За момент нямах никаква представа как би трябвало да реагирам.

— Действала си по инстинкт, а това при теб винаги дава добър резултат. Имаш много точен инстинкт, Карол, и това ти е помогнало и днес. Не си се отдръпнала уплашено, а си нападнала — най-добрият начин да отклониш мислите му от гризящото го съмнение. Но не се учудвай, ако случаят се повтори.

— Какво да правя, ако се повтори? Отново да се засегна?

Тони разроши косата си с пръсти.

— Нямам готов отговор за всичко, Карол. Ако трябва да бъда откровен, рядко съм се чувствал толкова неуверен, колкото тази вечер.

Карол повдигна вежди.

— Доколкото си спомням, ти поиска да ми помагаш за тази работа — възрази тя.

— Знам, но сега не съм убеден, че бих понесъл отговорността, ако предложа някакъв ход, в резултат на който нещата се объркат — каза Тони с уморена усмивка.

Карол несъзнателно се отдръпна от него.

— Знаеш ли, ти би могъл да изнасяш лекции на тема „чувството за вина“ пред католици. Тони, разбери ме, имам нужда от съвет. Поемам отговорността за собствените си действия.

Той се прокле вътрешно, че пак не беше улучил правилния тон в разговора си с нея.

— Искаш съвет, така ли? — попита той рязко. — Добре тогава, без каквато и да било предубеденост бих казал, ако Радецки отново ти зададе същия въпрос, да му кажеш, че не си убила Озбърн и нямаш представа кой го е убил. И че приликата ти с Катерина те смущава не по-малко, отколкото смущава него. Че не искаш да възникне впечатлението, че експлоатираш личната му скръб за собствена изгода. Освен това, честно казано, за теб би било по-логично да се откажеш от цялата история, защото е всеизвестно, че не е никак трудно човек да си осигури незаконна работна ръка.

Карол кимна.

— Благодаря, ще го обмисля — каза тя сухо.

Тони поклати глава.

— Искаш ли да се извиня и да започнем отново? Виж какво, и двамата сме уморени и изнервени — хайде да не си го изкарваме един на друг — той взе ръката й — беше топла — и преплете пръсти с нейните. — Кажи ми как се чувстваш.

Карол сви рамене.

— Трудно е да го опиша. Смесица от приятна възбуда, защото съзнавам, че се справям по-добре, отколкото изобщо можех да се надявам, и абсолютен ужас, защото знам, че ако объркам нещо, нямам вариант за отстъпление. Живея на постоянни приливи на адреналин, а това е много изтощително. Затова предпочитам да не мисля за себе си. Кажи ми как се справяш ти.

— При мен няма кой знае какъв повод за възторзи. Има четвърто убийство.

Очите й се разшириха ужасено.

— Толкова скоро? Станаха много начесто.

— При това той вече не съумява да се владее — Тони описа накратко това, което бе научил от Марейке по-рано същата вечер. — Искаш ли да видиш черновата на профила?

— Ако нямаш нищо против.

Той стана, отиде до папката и извади от нея няколко листа.

— Заповядай — каза той и й ги подаде. — Искаш ли кафе?

— Да, моля — отвърна Карол, която вече четеше познатото встъпително предупреждение. Докато той вареше кафето, тя изчете съсредоточено краткия текст. Тони влезе с кафето, след като тя приключи с четенето.

— Е, какво ще кажеш? — попита той. — На мен ми се струва, че на места не е съвсем убедително. Не мисля, че мога да предложа нещо, което наистина да тласне напред разследването.

— Като се вземе предвид колко малко данни си имал за основа, бих казала, че си се справил много добре — опита се да го успокои Карол. — Очевидно най-важното в твоята теория е, предположението, че той работи на кораб.