Какъвто и да беше отговорът на този въпрос, разликата в подхода доказваше, че Джеронимо може да проявява известна гъвкавост при извършване на престъпленията. Но изнасилването и опитът за удушаване не бяха признаци на способност за адаптация. Те навеждаха на съвсем различни мисли. Той придърпа лаптопа и започна да пише.
„След убийството на доктор Калве в Кьолн убиецът сигурно е в състояние на силна възбуда. В първите три убийства привидно нямаше елемент на сексуална мотивация. Въпреки това всички серийни убийства с ритуални елементи задължително имат връзка с еротичното удовлетворение, към което се стреми убиецът. Именно отсъствието на недвусмислен показател в тази насока при първите престъпления ме накара да преценя, че убиецът се опитва да отрече сексуалния компонент на деянието си. Ако трябва да бъдем съвсем точни, не би трябвало да приемаме изнасилването на доктор Калве като ескалация. На практика това е съществуваща от самото начало мотивация, която едва сега излиза на бял свят, а досега е била потисната.
Показателен е по-скоро фактът, че той е допуснал такова рухване на самоконтрола си. Предполагам, че и това се дължи на случилото се в Бремен. Това, че тогава едва не са му попречили да извърши убийството, трябва да го е разстроило до такава степен, че когото е застанал лице в лице с доктор Калве, е бил по-нервен от обикновено. Предполагам, че самият той е шокиран от начина, по който е действал в Кьолн. Досега, за да поддържа първоначалното отрицание на сексуален мотив на престъпленията си, вероятно се е убеждавал, че има някаква мисия, с която помага на хората. Но сега, когото е паднал дотам, че да изнасили жертвата си, ще му бъде по-трудно да поддържа тази илюзия.
Какво значение има всичко това за откриването му и за предотвратяване на нови престъпления?
Убеден съм, че той ще се опита да убие отново много скоро — възможно е дори само след няколко дни. Необходимо му е да възстанови представата за самия себе си като някакъв ангел отмъстител, който раздава възмездие за неправди. Той изпитва нужда да заличи спомена за това мимолетно слизане до нивото на «обикновен» престъпник.
Ако съм прав в предположението си, че той е свързан по някакъв начин с водните пътища, то възможностите му се ограничават до определени географски региони. Считам, че е настъпил моментът потенциалните му жертви да бъдат предупредени за съществуващата опасност. Редно е това да стане по възможно най-дискретен начин, за да не стигнат сведенията по някакъв начин до убиеца. Служители на полицията трябва да уведомят ръководството на факултетите, в чиято образователна програма има включена експериментална психология, като посетят лично съответните университети.
Те трябва да подчертаят необходимостта тази информация да остане поверителна, защото това би им дало най-добрата възможност да заловят престъпника. Редно е също да заявят, че биха приветствали всеки опит за помощ. Трябва да се търсят преподаватели, към които е била отправена молба да дадат интервю за някакво ново онлайн списание. По този начин могат да се създадат условия да се заложи капан за убиеца. Ако се действа организирано, възможно е да бъде предотвратено пето убийство“.
Тони препрочете това, което бе написал, после го прати на Марейке и на Петра, и още едно копие на Карол. Ако се съдеше по разказа на Марейке, случаите вече бяха затънали в бюрократичната тиня. Всички данни се предаваха по специално осигурен канал в централата на Европол в Хага. Той се надяваше, че там ще осъзнаят колко спешно трябва да се води разследването. В противен случай на съвестта им щеше да тежи още един човешки живот.
Тадеуш изпрати Карол до вратата на жилищната сграда.
— Благодаря — каза тя на сбогуване. — Вечерта беше много интересна.
Той взе ръката й, целуна я и се поклони дълбоко.
— Благодаря, че приехте поканата. Ще се обадя, нали може?
Обзета от облекчение, че той не се опита да се самопокани на кафе, Карол кимна.
— Ще чакам. Лека нощ.
Взе асансьора до третия етаж и влезе право в апартамента си. Ако той стоеше долу на улицата и гледаше прозорците, щеше да се убеди, че се е прибрала. Докато вървеше към спалнята, Карол дръпна ципа на роклята си и я свлече в движение. Искаше да види Тони, но не искаше да отива при него, облечена в дрехите на Каролайн Джексън, които бяха поели аромата от пурата на Тадеуш. Взе чисти джинси и тениска и ги нахлузи набързо, после слезе по стълбите до неговия апартамент, като проверяваше дали площадките са празни, преди да излезе на тях.
Читать дальше