Вал Макдърмид - Последно изкушение

Предложение: Нямам точна представа какво представляват регистрите на корабоплаването в различните страни, но препоръчвам, ако е възможно, да се направи опит да се установи какви кораби са приставали в градовете, където са извършвани убийствата, около съответните дати“.

Тони си позволи да огледа резултата от работата си със задоволство. Имаше добро предчувствие. Като че ли най-накрая беше намерил следа. Не можеше да предположи докъде ще успеят да стигнат по нея Петра и холандската й приятелка, като се имаше предвид, че са доста ограничени в действията си. Но поне чувстваше увереност, че им е дал правилната насока. Хвърли поглед на часовника си. Нямаше представа кога ще се върне Петра, а се чувстваше уморен и мръсен след целодневното пътуване. Реши да се прибере в апартамента си и да остави бележка на Петра да му се обади, когато й е възможно. Ако имаха късмет, можеха да се съберат по-късно и да преговорят всичко, което бе успял да измъкне от данните досега. А ако боговете наистина бяха милостиви към тях, тя може би също щеше да има новини за него, ако плановете й за Европол бяха успели.

Марейке разглеждаше смръщено бележките си. Хартмут Карпф, кьолнският детектив, й се беше обадил незабавно, след като изпрати първоначалната документация чрез Европол — имаше някои разлики в двата случая, които той искаше да обсъдят.

— Разговарях с колегите от Хайделберг и Бремен, и всъщност не се съмнявам, че имаме работа с един и същи човек — каза той, — но си казах, че трябва да ви предупредя — струва ми се, че като се сравнят случаите, се наблюдава сериозна ескалация.

— Благодаря, че се обадихте — отвърна тя. — И така, какво точно имате предвид?

— Пълният разказ ли искате?

— Всичко, с което разполагаме. От самото начало.

Чу се шумолене на хартия, после той заговори отново:

— Така. Жертвата е доктор Мари-Терез Калве, четиридесет и шестгодишна. Старши преподавател по експериментална психология към кьолнския университет. Не се появила на работа тази сутрин, а секретарката й не могла да се свърже с нея на домашния й телефон. Трябвало да води семинар, но един от колегите й го поел вместо нея. Само че диапозитивите, които трябвало да съпровождат семинара, били заключени в кабинета й. Колегата взел ключ от портиера и влязъл в кабинета. Доктор Калве лежала мъртва, завързана на бюрото си — Карпф се покашля. — Не може да се каже, че колегата й ни беше от помощ. Оповръщал е целия кабинет.

— Ако това може да ви послужи за утеха, надали е заличил някакви следи. До сега убиецът не е оставял никакъв материал за лабораторията — каза Марейке.

— Да, разбрах. Нашите служители, които правиха огледа на местопрестъплението, бяха много ядосани. Тъй или иначе, в доклада е отбелязано, че доктор Калве е лежала по гръб, с разперени крака и ръце, завързани за краката на бюрото. Възлите са съвсем обикновени, между другото. Дрехите били под нея, разрязани, за да оголят тялото, след като вече била завързана. Окосмяването на гениталната област било свалено заедно с кожата.

— До тук всичко съвпада с предишните случаи — отбеляза Марейке.

— Като изключим това, че за първи път убива жертвата си не в жилището й, а в университета — поправи я Карпф. — Всички останали жертви са били открити в домовете им.

— Правилно — Марейке изпита желание да се ритне за проявената глупост. Но поне се убеди, че сега вече си има работа с колега, чиято проницателност е подходяща за такъв заплетен случай. — Какво още успяхте да установите?

— Настоях за спешна аутопсия. На доктор Калве са били нанесени два удара с тъп предмет по главата — поне един от тях е бил достатъчно силен, за да я зашемети. По гърлото й има белези, които говорят за удушаване.

— Това е нещо ново — потвърди Марейке.

— Въпреки това причината за смъртта отново е удавяне. Някаква тръба е била напъхана в гърлото й и вътре е наливана вода — доколкото знам, точно както и при предишните убийства. Но основната и най-значителна разлика се състои в това, че доктор Калве е била изнасилена, преди да бъде убита.

— О, господи — изохка Марейке. — Това е лошо. Много лошо.

— Съгласен съм. Явно убиването е престанало да го задоволява.

Нямаше какво повече да си кажат. Марейке обеща да прати на Карпф пълния доклад за убийството на Питер Де Гроот, а той я увери, че всички нови сведения по неговия случай ще й бъдат препращани чрез Европол. Единственото, което Марейке не сподели с него, бяха непосредствените й планове.