Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Така ли мислите?

— Убедена съм. Вие доставяхте на Колин Озбърн по двайсет до трийсет нелегални имигранти месечно. Единственият проблем беше там, че Колин не ви даде верни данни за това, което бе в състояние да осигури. Той нямаше достъп до документите, за които си плащаха вашите хора. Затова се налагаше да ги предава, преди те да разберат, че само блъфира.

— Не знаех — каза Тадеуш.

— Предполагам, че наистина не сте знаели. В нашия бизнес недоволните клиенти не се появяват на гишето за работа с посетители, за да си искат парите обратно — каза остро Карол. — Попаднат ли в ръцете на имиграционните служби, или ги репатрират, или ги пращат в лагери. Те нямат никаква възможност да се свържат с хората, на които са платили. А Колин винаги внимаваше да ги праща да работят на места, които нямаха никаква пряка връзка с него. Наемаше цеховете под фалшиви имена, и винаги внимаваше там да няма стока, когато се очакваше полицията да направи проверка. Пазеше си дори шевните машини. Гаден начин да печелиш пари.

Тадеуш сви рамене.

— Вероятно е бил убеден, че върши това, за да оцелява.

— Така ли мислите? Аз не работя по този начин. Ако човек работи извън закона, трябва да е по-честен от хората със законен бизнес.

Той се намръщи.

— Какво имате предвид?

— Ако работите в нормален бизнес и не извършите това, което сте обещали, можете да изгубите работата си, можете да провалите брака си, но всъщност не се случва нещо наистина ужасно. Но ако човек работи в нашия свят и проваля хората, които са разчитали на него, рано или късно това ще му струва повече, отколкото би бил склонен да плати. Ако продавате фалшива дрога по улиците, рано или късно си изяждате боя — или от излъгани клиенти, или от другите дилъри. Ако измамите хората, с които организирате банков обир, после цял живот трябва да се озъртате през рамо.

Да вземем например Колин. След като е, постъпил некоректно в сделката с вас, повече от сигурно го е направил и по отношение на някой друг. И ето какво му се случи. Отнесоха му главата на някакъв междуселски път из тресавищата на Есекс. Тъй като аз не искам да ми се случва нищо подобно, когато работя с хората, постъпвам честно. И очаквам същото от тяхна страна.

Докато тя говореше, Тадеуш беше отдръпнал ръката си. Гледаше я с особена настоятелност, като че ли тя обличаше в думи най-съкровените му убеждения.

— Явно сте мислили много по тези въпроси — каза той.

— За мен е важно да оцелея — отвърна Карол.

— Очевидно.

— Вижте какво, Таджо, аз не съм глупава жена. Можех да припечелвам прилично и в рамките на закона. Но не пожелах да припечелвам прилично. Исках да направя много пари — толкова много, че да мога да спра да работя, докато съм още достатъчно млада, за да се забавлявам. И намерих начин да работя извън системата. При това наистина много ме бива в това, което върша. Стремя се да не общувам с други закононарушители, освен когато е абсолютно необходимо, прикривам следите си и винаги осигурявам обещаното. Е, ще работим ли заедно?

Той сви рамене.

— Зависи.

— От какво?

— От това кой е убил Колин Озбърн — той повдигна вежди.

Тя не бе очаквала това и се уплаши, че изражението й издаде колко я изненада въпросът му.

— Какво искате да кажете?

— Смъртта на Колин е била много изгодна за вас. А като че ли никой не е наясно какво точно се е случило с него. Никой не поема отговорността за случилото се. Обикновено, когато един негодник убие друг, много държи да се знае, че той го е извършил — за назидание. Така се надява да внушава страх и респект. Знаете как действат в такива случаи. И така, Каролайн, вие ли поръчахте смъртта на Колин?

Тя не знаеше какъв е правилният отговор. Възможно бе той да блъфира. Можеше да знае повече и да я подлага на проверка, за да прецени докъде би стигнала в стремежа си да спечели доброто му мнение. Може би му се искаше тя да е убила Колин, може би му трябваха доказателства, че може да бъде и безмилостна. Възможно бе обаче, ако тя заявеше, че е поръчала убийството, да откаже да работи с нея, притеснен от начина, че нейните методи за справяне с конкуренцията могат да се отразят и на него по възможно най-неприятен начин.

— За какво ми е да го убивам? — тя печелеше време.

— За да заемете неговото място в бизнеса.

Тя сви рамене.

— И защо точно по този начин? Достатъчно би било да ви предложа по-добра сделка. Освен това предполагам, че бихте могли да доставите достатъчно бройки и за двама ни.