Вал Макдърмид - Последно изкушение

— И все пак не направихте нищо подобно, нали? Не дойдохте да предлагате сътрудничество, докато Колин беше все още жив — сега гласът му беше рязък, в очите му нямаше и помен от топлина. — Това ме кара да се съмнявам във вас, Каролайн. Това и невероятната ви прилика с Катерина. Да, знам, че Колин не беше виждал Катерина. Но ако е бил поне наполовина толкова опитен, колкото сте вие, не може да не ме е проверил, когато е започнал работа с мен. Най-малкото е виждал нейни снимки. А после, когато тя загина, може да е решил, че с ваша помощ може да ми скрои някакъв капан. А пък вие сте решили да се справите и сама.

Карол се уплаши. Той грешеше в почти всяко отношение, но разсъждаваше правилно. Изведнъж тонът на разговора се промени от приятелски и дружелюбен и двамата навлязоха в мъгливите сфери на подозрението. Тя не можеше да реши как да постъпи.

Остави чашата си и се отстрани от него, кръстосала ръце на гърдите си.

— Искам да сляза от лодката.

Той се намръщи.

— Моля?

— Не виждам защо трябва да слушам такива глупости. Дойдох при вас с най-добри намерения, за да ви предложа съвместна дейност. Няма да седя тук и да ви слушам как ме обвинявате в убийство и заговори. Кажете на вашия човек да ме свали от моторницата — и то веднага. Иначе ще викам.

Тадеуш като че ли се забавляваше.

— Реагирате прекалено остро.

Карол позволи на обзелия я гняв да се изпише на лицето й.

— Да не сте посмели да се държите покровителствено! Вие сте най-обикновен гангстер, Таджо. Нямате никакво право да морализаторствате пред мен. Не съм длъжна да ви давам каквито и да било обяснения. Освен това не желая да работя с човек, който счита, че е в правото си да ми иска обяснения. Само си губя ценното време. Настоявам да ме оставите на брега.

Той отстъпи, явно смутен от яростната й реакция. Каза нещо на щурмана и лодката зави към един тесен кей, където бяха пристанали няколко лодки.

— Каролайн, не съм искал да ви засегна — каза той, докато тя отиваше към тази страна на моторницата, която беше по-близо до кея.

— Може би това трябва да ме накара да се чувствам по-добре? — лодката допря пристана, и без да чака помощта на щурмана, Каролайн скочи на сушата.

— Няма смисъл да ми се обаждате — подвикна тя през рамо, докато вървеше към каменните стъпала в края на кея. Когато се качи на улицата, трепереше цялата. Убеди се, че той не я преследва, после вдигна ръка, за да спре такси.

Надяваше се да не е провалила всичко. Но не можа да се сети по какъв друг начин да реагира. Той я изненада с подозренията си, тъкмо когато си бе позволила да изпадне в самодоволство, затова и не можа да съобрази как да отклони съмнението. Отпусна се на седалката на таксито и се помоли да не е сбъркала.

Самолетът от Берлин до Бремен беше малък, само с по една седалка от двете страни на пътеката, така че Тони можеше да разглежда необезпокояван снимките от местопрестъплението, които беше получил в бременската полицейска централа. Извади ги от плика с известен страх. Не му се искаше да оглежда обезобразеното тяло на жена, която бе познавал. Винаги бе считал, че има някакво гротескно нарушение на интимни тайни в гледането на снимки на мъртвец, и нямаше желание за такава болезнена близост с човек, който му е бил близък приживе.

Всъщност те не се оказаха толкова ужасни, колкото бе очаквал. Ярката светлина на светкавицата бе превърнала трупа на Маргарете в нещо, което бе невъзможно да свърже с жизнената жена, която познаваше. Огледа кадрите подробно и съжали, че не беше взел със себе си лупа. Погледнато с просто око, не се забелязваха разлики между нейното тяло и телата на останалите жертви на Джеронимо. Бяха разпънати по един и същи начин, дрехите на всички бяха разрязани, така че образуваха нещо като странна покривка под тях, уродливата рана, останала след скалпирането, беше също почти идентична.

Тъкмо се канеше да прекрати огледа на снимките, когато нещо прикова вниманието му. Имаше нещо странно във връзките, с които тялото на Маргарете беше прикрепено към масата. Взря се по-внимателно с надеждата да забележи някаква подробност. Възлите изглеждаха по-различни от тези, с които бяха завързани останалите.

Тони почувства странен прилив на възбуда. Откритието му не беше кой знае какво, но на този етап от разследването всяко отклонение от стандартния начин на действие можеше да бъде от изключително значение. В този случай разликата беше още по-значима, защото се проявяваше тъкмо в случая, при който убиецът е бил прекъснат. Може би, в състоянието на стрес, предизвикано от прекъсването, Джеронимо е отстъпил неволно от обичайната си предпазливост и е допуснал пролука в непробиваемата си система за сигурност.