Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Явно знаете доста за живота по реката — отбеляза Карол, докато минаваха покрай Кройцберг, на път към Зоологическата градина. Край каналите растяха дървета, обсипани с цвят, и придаваха романтична окраска на прозаичния транспортен път.

— Част от работата ми зависи и от водните пътища — каза той предпазливо. — Както вече можахте да установите, обичам да съм наясно с кого или какво си имам работа, затова съм разговарял с много шкипери през изминалите години. Тази лодка ми дава и напълно законни основания да се движа в техните среди.

— Но надали пътувате с нея из Европа — това сигурно би отнело много време?

— Обикновено нареждам да я извадят на сушата и да я пренесат там, където искам да отида. После си правя разходки, но не забравям и бизнеса — той се усмихна. — Всичко е съвсем невинно, нали?

— Умно измислено — призна тя, доволна, че маскарадът най-сетне започваше да осигурява реална информация.

Той й показваше различните забележителности, докато излязоха от канала и продължиха по Шпрее. Когато навлязоха в канала на Западното пристанище, Тадеуш посочи десния бряг.

— Това е Моабит. Опасявам се, че не е една от приятните части на Берлин. Тук има сериозни конфликти между албанците и румънците — спорят за територия, на която да пласират проститутките си. Дребен бизнес, не е за хора като нас.

— Интересувам се само от търсене и предлагане — каза Карол. — Вие можете да ми доставяте това, от което се нуждая, аз мога да ви доставя документите, за които хората плащат. На определена цена, разбира се.

— Всичко си има цена — Тадеуш стана. — Време е за още малко шампанско.

Той заслиза надолу.

„Дявол да го вземе“, каза си Карол. Започна да й омръзва. Той безспорно беше забавен и приятен събеседник, но ако искаше да прави обиколка на Берлин, щеше да си купи билет за туристически автобус. Не й беше лесно да седи и да оглежда архитектурни забележителности, докато съзнаваше, че за да оцелее, не бива нито за миг да сваля гарда. Искаше й се да съкрати преследването, а колкото по-скоро заговореха за бизнес, толкова по-бързо щеше да приключи операцията и тя можеше да се завърне към собствения си живот.

Тадеуш се върна с нова половинлитрова бутилка.

— Добре, имаме малко време до следващата живописна отсечка. Сега може би ще ми кажете какво мога да направя за вас.

Карол се изправи, демонстрирайки с езика на тялото, че преминават към сериозен разговор.

— Въпросът е по-скоро какво можем да направим един за друг. Мога ли да говоря открито, или ще продължавате да се преструвате, че не разбирате?

Той се усмихна.

— Нека говорим честно. Направих някои предварителни проучвания, за да се убедя, че сте тази, за която се представяте.

— Същото направих и аз за вас — прекъсна го Карол. — Никога не бих се обърнала директно към вас, ако преди това не бях проучвала дълго и внимателно професионалната ви предистория. И така, аз ли съм тази, за която се представям?

— До тук всичко изглежда убедително. Сътрудниците ми продължават да правят проверки, но аз вярвам на инстинкта си. А той ми казва, че мога да ви вярвам, Каролайн. Очевидно е, че сте умна и предпазлива, но умеете да проявявате смелост, когато тя може да даде желаните резултати.

Карол иронично повдигна чашата си.

— Благодаря, уважаеми господине. Радвам се, че функционираме по един и същи начин. Защото, въпреки всичко добро, което съм чувала за вас, ако по време на първата ни среща не ми се бяхте понравили, щях да изчезна и нямаше да ме видите никога повече.

Той отпусна ръка на перилото на кърмата — не я докосна, но жестът показваше желание за близост.

— А това би било жалко.

— Това би ви струвало доста неприятности, от които мога да ви отърва — каза тя, връщайки категорично разговора в чисто професионални юди. Ако Радецки започнеше да се влюбва в нея, това не би навредило на операцията, но тя трябваше да играе ролята на недостъпна, да го държи на една ръка разстояние. Не можеше да допусне флиртът да се развие до такава степен, че нежеланието й да спи с него да изглежда странно. Дори да искаше да го направи, а тя си припомни категорично, че не го иска, това би провалило мисията й, би обезценило всички данни, които успееше да намери за него и бизнеса му. Ако Радецки съумееше да докаже, че е спал с нея, това би било дар божи за адвоката му. Един опитен адвокат би превърнал показанията й от сигурни сведения на уважаван полицейски служител в опит за отмъщение от страна на отхвърлена жена. При това, такава постъпка би била абсолютно непрофесионална. А Карол държеше да бъде считана за добър професионалист.