Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Няма кой знае какво за гледане — каза Бернд. — Повечето подобни местопрестъпления приличат на кланици, но тук, ако почисти прахта, човек може направо да седне да вечеря.

— Има ли следи, които да говорят, че е обикалял и другаде из къщата?

— Според приятеля й нищо не е било пипано. Не, не е бъркал в чекмеджето за фино бельо, нито пък е мастурбирал в спалнята, ако имаш нещо подобно предвид.

Тони не можа да се сети за учтив отговор на подобно изказване. Вместо това отиде до прозореца и загледа отвъд градината, към гората.

— И по тази линия не открихме нищо — обади се Бернд. — Проверихме да не би да я е следил, скрит в горичката, но нямаше никакви следи, които да говорят, че някой е стоял близо до оградата отзад.

— Не мисля, че я е следил, не и във физическия смисъл на думата. Интересувал се е от умствената й работа, не от физическото й присъствие — каза Тони по-скоро на себе си. Обърна се и се усмихна на Бернд. — Благодаря, че ме доведе до тук. Прав си, няма какво да се види.

— Детектив Бекер спомена, че искаш да видиш снимките от местопрестъплението, така ли е?

Тони кимна.

— Ако е възможно.

— Подготвят специален комплект снимки, трябва да отидем до централата, за да ги вземем, а после, ако няма нищо повече, мога да те закарам обратно до летището. Има полет малко след два, но ако не успеем за него, има още един около час по-късно.

Нямаше предложения за обяд, каза си Тони. Очевидно нямаха намерение да прекаляват със сътрудничеството с Европол.

— Чудесно — той се усмихна отново. — Тъкмо ще пристигна в Берлин навреме за следобедния чай.

Бернд го изгледа така, като че ли окончателно се бе убедил във всичко, което бе чувал за ексцентричните англичани. Тъкмо това беше и целта на Тони. Ако Бернд запомнеше нещо от посещението, за предпочитане беше да е това.

Петра влезе в общото помещение с пружинираща походка. До тук операцията „Радецки“ се развиваше по план. Освен това тази сутрин будеше у нея големи очаквания. Дори видът на Акулата, вперил мрачен поглед в екрана на компютъра, не можа да развали доброто й настроение.

— Какво правиш? — тя отиде до бюрото му. — Доколкото си спомням, трябваше да провериш сътрудниците на Красич?

Той вдигна поглед. По слабото му, изпито лице беше изписано възмущение.

— Точно това правя. Някой беше споменал, че Красич имал родини, които живеели в покрайнините на града, и сега се опитвам да ги намеря по официалните общински регистри. В този случай е по-вероятно Красич да се довери на роднините си, а не на друг престъпник.

Добра идея, каза си Петра, едновременно учудена и заинтригувана. Току-виж се оказало, че от него ще стане ченге в края на краищата.

— Отлично разсъждение — каза тя. — Някакви находки?

— Засега нищо. Налага се да проверявам какво ли не, а това отнема часове. Как върви операцията ти?

— Чудесно — тя включи компютъра си и се насочи право към данните от Европол. Имаше файл, в който автоматично се регистрираха всички данни от бюлетините, пристигащи от Хага. Петра установи доволно, че днес е пристигнало ново постъпление.

— Искаш ли кафе? — попита Акулата.

— Ако вариш прясно.

— Смятам да направя.

— Тогава ще пия едно.

Тя отвори бюлетина. В началото имаше някакви досадни административни сведения. Петра започна да превърта страницата и на средата на втората откри това, което търсеше.

— Чудесно — прошепна тя тихо.

Текстът беше кратък и ясен:

Криминалисти от Лайден, които са натоварени с разследването на убийство, имат подозрения, че може да имат работа със сериен убиец. Обърнаха се към нас с молба да пуснем циркулярно данните от престъплението, с цел евентуално сравнение и откриване на подобни престъпления в рамките на други юрисдикции. Жертвата е Питер Де Гроот, професор по психология в лайденския университет. Тялото му е било открито в собствения му дом. Бил е гол и завързан по гръб на бюрото си. Дрехите му са били разрязани, за да бъдат свалени от него. Причината за смъртта е удавяне. По всичко личи, че убийството е извършено, като в устата на жертвата е поставена фуния или тръба, в която е наливана вода. Трупът е обезобразен след настъпване на смъртта — скалпирана е гениталната област. Половите органи не са засегнати.

Обръщаме се с молба към колегите от всички страни членки на Европол да отворят досиетата с неразрешени убийства, и да проверят дали няма данни за подобни деяния в техните райони. Информацията да се препраща директно на главен инспектор Кеес Мартенс от лайденската полиция, с копие за Европол, отдел „Криминални престъпления“.