Вал Макдърмид - Последно изкушение

Два часа по-късно той продължаваше да я следи. Тя беше влязла в пет-шест магазина за дрехи, беше ровила из бутиковите модели. Беше си купила два диска с класическа музика и не беше разговаряла с никого, освен с продавачите. Беше му дошло до гуша, особено като се има предвид, че във всички тези магазини се чувстваше съвсем не на място. Трябваше да намери някой друг да я следи — най-добре да е жена. Или ако не можеше да намери жена, трябваше да прибегне до някой от онези хубавци, които се вълнуваха повече от „Армани“, отколкото от леки картечници.

Пак се повлече подир нея, докато тя зави обратно по уличката и влезе в сградата, където се намираше наетият от нея апартамент. Това си беше една напълно пропиляна сутрин. Предстоеше й да се срещне с Таджо след един час, и Красич беше убеден, че в този интервал от време няма да се случи нищо особено. Имаше време да намери някой друг, комуто да повери следенето. Красич седна отново в опела и извади телефона си. Ако около Каролайн Джексън имаше нещо съмнително, той щеше да го открие. Но можеше да прехвърли тичането на друг.

Петра Бекер се издигаше в очите на Тони с всеки изминал миг. Беше му се обадила в девет и седемнайсет минути, за да го уведоми, че е пратила колата, която трябваше да го откара до летище „Темпелхоф“ за краткия полет до Бремен. Там трябваше да го посрещне един от криминалистите, на които бе поверен случаят Шилинг.

— Как, по дяволите, успя да уредиш всичко? — попита той, замаян от недостига на сън.

— Излъгах — отвърна тя спокойно. — Казах, че си един от водещите профайлъри, които сътрудничат на британското министерство на вътрешните работи, пристигнал по работа към Европол, и подчертах, че ще сме им много задължени, ако ти съдействат по всички възможни начини.

— Ти си невероятна жена, Петра — каза той.

— Чувала съм го и преди, но обикновено не от мъж — каза тя сухо.

— Правилно ли предполагам, че в Бремен още никой не е направил връзката с убийството в Хайделберг?

— Момчетата от Хайделберг толкова припираха да прехвърлят нерешения си случай на нас, че пробутаха на местната преса версията за някакво обичайно разчистване на сметки между наркодилъри. Изобщо не се споменаваше нищо за ритуално убийство, затова и историята не стигна до първите страници на вестниците. Бих се учудила, ако на някой в Бремен му е попадала информация за случая.

— Не ти ли се струва странно, че си единственото ченге в Германия, което е в състояние да направи връзката? — не можеше да устои на изкушението да я поразпита. Никога не бе устоявал на такова изкушение.

— Искаш ли да ти кажа истината?

— Разбира се.

— Доставя ми страхотно удоволствие. Разбира се, знам, че ще трябва да се върна в границите на закона, не мога да продължа да действам като на кино, но засега се забавлявам. Само че в момента не е време да говорим за това. Ще изпуснеш самолета.

Тони се усмихна. Беше очевидно измъкване, но той не настоя.

— Благодаря, че уреди всичко.

— За мен беше удоволствие. Желая ти успех. Ще се чуем скоро, нали?

— Надявам се скоро да имам нещо за теб, но не очаквай чудеса — предупреди я той.

Тя се разсмя.

— Не вярвам в чудеса.

Детективът, който го посрещна в Бремен, беше набит русоляв мъж на трийсетина години с много лоша кожа. Говореше отличен английски и се представи като „Бернд Хефс, наричай ме Бернд“. Имаше леко отегченото изражение на човек, който трудно може да бъде шокиран. Тони беше наблюдавал това поведение и у други криминалисти. Обезпокоителното беше, че то обикновено не бе поза или защитен механизъм, а по-скоро показател за притъпена чувствителност и унищожени способности за съпреживяване.

Бернд определено не проявяваше особена симпатия към жената, чиято смърт бе натоварен да разследва. През цялото време, докато пътуваха към Бремен, я наричаше „Шилинг“. Тони напук и подчертано всеки път назоваваше Маргарете с титлата й.

Наближиха града и преминаха по високия мост над придошлата Везер, чиито вълни имаха цвета на мътна бира.

— Нивото е много високо — отбеляза Тони, колкото да поддържа разговор, след като Бернд очевидно беше изчерпал малкото безполезна информация, която можа да даде за убийството.

— Не е толкова зле, колкото Рейн и Одер — отвърна Бернд. — Не мисля, че ще се стигне до наводнение.

— А речните кораби как се оправят?

— Ами никак — очевидно. Моторите им нямат необходимата мощност, за да се справят с такова силно течение. Ако нивото се вдигне още малко, ще затворят реката за търговски кораби. Рейн вече е затворен. Корабите са закотвени по крайречните пристанища. Шкиперите сигурно беснеят, защото губят ужасно много пари, а екипажите пият от сутрин до вечер.