Вал Макдърмид - Последно изкушение

Но може би бе сгрешил. Пое си дълбоко дъх и долови цитрусовия аромат на парфюма й, примесен с човешкия мирис на оголена плът. За какво му беше да прибягва до долнопробни уличници, след като можеше да получи това, което иска, от жертвите си? Нима не беше редно да ги подложи и на това последно унижение — да ги насилва така, както те бяха насилвали жертвите си?

Плъзна колебливо пръсти към ципа на панталона си. Внезапно чу съвсем ясно гласа на дядо си, който пропъди всички останали мисли: „И ти се имаш за мъж? Какво те плаши, момченце? Страхуваш се от една жена, която дори не може да се съпротивлява? За нищо не те бива — ставаш само за пристанищни курви като майка ти“.

Той изхлипа, но се овладя. Физическото желание беше настоятелно, невъзможно беше да го пренебрегне. Щеше да покаже на стареца! Бръкна в джоба и извади пакетчето с презервативи, което си беше взел за по-късно. Разкъса нетърпеливо опаковката, нахлузи с несръчни от нетърпение пръсти латекса върху ерекцията си и се отпусна върху нея, опитвайки се да проникне с настоятелни тласъци в сухия процеп между бедрата й.

Тя се размърда. Клепачите й трепнаха, така че се видя бялото на очите й. Но сега това нямаше значение. Той владееше положението. Тя не можеше да направи нищо. Стисна гърлото й, задъхан от наближаващия оргазъм, който идваше по-бързо, отколкото бе считал за възможно. Виждаше спазмите на гръкляна й, докато тя се бореше за глътка въздух, но не спираше и не отпускаше хватката си.

Сега вече гръдният й кош се надигаше в последни усилия на белите дробове да се доберат до мъничко кислород, за да поддържат сърдечния ритъм. Очите й бяха изхвръкнали, склерите се изпъстриха с мънички червени точици. Прекрасно беше да наблюдава животинския й ужас — защото той се дължеше на него. Тялото й се отпусна рязко и в същия момент връхлетя оргазмът, гръбнакът му се изви в яростен спазъм. Беше същинско освобождение — сякаш от съзнанието му се вдигна някаква завеса.

Но какво беше сторил? Беше провалил всичко. Беше я убил, без да изпълни това, за което бе дошъл.

Ядосан на себе си, той се смъкна от бюрото и застана прав, подпрян на свитите си в юмруци ръце. Дишаше накъсано и учестено. Какво го беше прихванало? Та той имаше план, имаше мисия, и сега беше провалил всичко, беше я убил, но не по запланувания начин. Жалък неудачник, това си оставаше той, мизерно подобие на мъж.

Взираше се в тялото пред себе си и се проклинаше. Тогава забеляза едва доловимо движение по кожата на шията й. Възможно ли беше това да е пулс? Той я опипа плахо. Пръстите му доловиха леките удари на кръвта. Всичко щеше да се оправи.

Той бръкна припряно в сака и се зае трескаво с последните приготовления. Когато изля и третата бутилка във фунията, пъхната в гърлото й, провери отново пулса. Този път нямаше съмнение — беше си платила.

Вдигна отново бръснача и огледа мястото, което го интересуваше. Бяха гъсти, тъмни кичури, прошарени тук-там с по някой сив косъм. Никога не беше рязал жена преди Маргарете Шилинг, която малко го беше затруднила. Но сега вече имаше опит. Направи първия срез по горната линия, където тъмните косми скриваха бледата кожа на корема, после направи два среза под ъгъл около венериния хълм. Внимателно повдигна кожата с острието на бръснача. Движенията му ставаха все по-уверени. Направи и последния напречен срез и вдигна скалпа, оставяйки кървавочервена кървяща рана с формата на трапец. Отвори бурканчето и пусна трофея си във формалина, наслаждавайки се на порозовяването му, докато кръвта се отмиваше от кожата. Усмихнат блажено, той завинти капачето. После се зае да почиства. Накрая извади носна кърпичка и забърса всичко, до което се беше докосвал, включително кожата на трупа. После уви кърпичката около пръстите си, извади от чантата тънка папка и отиде до кантонерката. Пъхна папката на буква „К“. Анамнезата на кучката си беше на място.

Работата беше свършена, при това по-добре от всеки друг път. Сега вече беше господар на положението — нямаше никакво съмнение.

Име на пациента: Мари-Терез Калве

Сеанс №: 1

Коментар: Пациентката демонстрира пълно неуважение към себеподобните. Егоцентризмът я кара да пренебрегва изцяло правата и нуждите на другите. Възприема се като център на собствената си вселена, около който трябва да се въртят всички останали. Другите хора съществуват единствено като средство за постигане на собствените й цели.

Това, че е постигнала високо положение в избраното от нея поле за професионална изява, доказва само, че е способна да преследва безжалостно целите си в ущърб на хората около себе си. Прави, опит да отрече женствеността си с агресивно мъжкия подход към работата. Не е склонна да признава приноса на други хора за успеха на работата и, но винаги държи да получава признание. Не е способна на емоционално съпреживяване.