Вал Макдърмид - Последно изкушение

Въпреки че успяваше да следи новините, продължаваше да се притеснява. Имаше статии, които не се включваха в онлайн вариантите на вестниците. Понякога в електронната версия се публикуваха съкратени варианти. А и дори да се бе добрал до цялата информация, която бе направена обществено достояние, това все още не означаваше, че не го издирват. Възможно бе да имат негово описание и вече да претърсват страната за него. Ако не друго, почти сигурно знаеха каква кола кара. Чудеше се дали да не продаде веднага голфа — да го смени за кола от друга марка. Но ако полицията търсеше черен фолксваген голф с хамбургски номер, продажбата само би привлякла вниманието им към него.

Беше крайно изнервен. Не можеше да спи повече от половин час, без да се събуди. Храната пресядаше в гърлото му. Случилото се в Бремен го беше ужасило — най-вече защото никога преди не беше обмислял сериозно възможността да бъде заловен. Нали беше надхитрил онези надути копелета с всичките им дипломи и научни степени, беше им показал кой е шефът! Просто не можеше да повярва, че е бил на косъм от залавянето.

При това беше толкова внимателен! Планираше работата си до най-дребната подробност. Та нали, ако се наложеше да прекрати изпълнението на плана си, посланието му нямаше да достигне до света и всичко щеше да бъде напразно! Тази глупава жена едва не развали всичко, защото не беше предупредила приятеля си да не идва. Мръсна, шибана кучка. Сигурно й се е искало да се изфука, че все още може да си хване мъж на нейните години. Тъпата крава насмалко не го провали, а и досега не му беше ясно успял ли е да се измъкне наистина или не.

В някои моменти на просветление успяваше да се убеди, че приятелят й не би могъл да каже на полицията нещо, което да послужи за следа. Беше сигурен, че никой не го е видял, а пък в Германия сигурно имаше стотици хиляди черни голфове като неговия, дори ако предположим, че онзи бе забелязал каква кола точно е била паркирана пред къщата на мръсницата.

Но когато го налегнеха опасенията, той лежеше изпотен на койката, а тялото му излъчваше специфичната миризма на страха. Не се боеше от затвора. Там не можеше да му се случи нещо по-лошо от това, което вече беше преживял.

Страхуваше се от това, което би означавал провалът за него.

Затова, за да се противопостави на ужаса, който го гризеше отвътре, реши да не използва придошлата река за извинение. Уреди си по обичайния начин среща с доктор Мари-Терез Калве — изпрати й ласкателно писмо по електронната поща, в което особено наблягаше на тежестта, което интервю с нея би придало на неговото издание:

„Вашата работа върху манипулацията на паметта с помощта на сугестия в състояние на хипнотичен транс е несравнимо по-добра от всичко, направено в тази насока в Европа. Статията Ви върху промените в спомените за ранни сексуални изживявания, публикувана през 1999 година, е направо революционна. За мен ще бъде рядко удоволствие да узная как възнамерявате да продължите проучванията си. Такъв интересен материал ще подпомогне извънредно много представянето на нашия първи брой“.

Да, действително не му се наложи да полага големи усилия, за да я убеди да се срещне с него. Като всички останали, и тя страдаше от нарцисизъм — слабост, с която той си служеше като с оръжие срещу тях.

Сега обаче беше задължително довечера всичко да приключи успешно. Доктор Мари-Терез Калве му бе предложила да се срещнат в някакъв ресторант — кой знае дали поради нежелание да пусне в дома си чужд мъж, или защото искаше да изврънка безплатна вечеря, мислеше си той цинично. Накрая бяха стигнали до компромисно решение — да проведат интервюто в нейния кабинет в университета. Той й припомни, че за нея може да е по-удобно да има под ръка всички материали, свързани с научната й дейност. Не беше идеалният вариант, но поне вечерта в университета нямаше да има хора, които биха могли да го видят.

Смущаваше го само проблемът с водата. Много вероятно бе доктор Калве да няма умивалник в кабинета си. А пък не можеше да се разхожда из университета с кофи вода. От опит обаче знаеше, че има нужда от учудващо малко вода, за да удави жертвата си. Затова сложи в големия си сак четири бутилки минерална вода по литър и половина. Сакът стана много тежък, но годините, прекарани в тежък физически труд, бяха укрепили мускулите му. Беше разпитал доктор Калве за възможностите за паркиране. Тя му беше обяснила, че може спокойно да паркира на всяка от улиците от двете страни на факултета по психология. Задачата като че ли нямаше да бъде особено трудна.