Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Не. И аз се учудих. Бях убедена, че вече е организирал наблюдението ти. Обикновено е толкова предпазлив, че ми се струва невероятно сега да не е предприел нещо.

— Може би още е зашеметен от приликата ми с Катерина.

Петра изтри стичащата се пот от челото си.

— Дори ако предположим, че Радецки още не може да се съвземе, не ми се вярва Красич да бездейства.

Карол сви рамене.

— Може още да не е казал на Красич за мен.

Петра беше скептична.

— Не ми се вярва. Не мога да повярвам, че Радецки е заслепен от теб до такава степен. Говорих днес следобед с вашия човек, Гандал, и той ми каза, че колегите ви, които работят под прикритие в Англия, получили снощи запитване от Радецки. Представил се за Красич, но английският му бил прекалено добър, за да е той — трябва да е бил самият Радецки.

— Това трябва да е било, когато излезе от ложата през втория антракт — Карол се наведе и сипа още малко вода върху нагорещените камъни. Парата се издигна нагоре със съскане и температурата се покачи още. Тя почувства леко замайване.

Петра кимна.

— Радецки е търсел човек, който да гарантира лично за теб. Обяснили му, че си вършиш великолепно работата, но че се държиш настрани и че си извънредно предпазлива при подбора на хората, с които работиш. Не отричам, колегите ти са преценили идеално какво би направило най-добро впечатление на Радецки.

— Не бихме се справили без твоята помощ, Петра.

Петра се усмихна, поласкана от комплимента.

— Как мина обядът?

Карол й разказа как Тадеуш бе споделил с нея, че прилича досущ на Катерина.

— Почти го съжалих — допълни тя. — Беше очевидно, че е бил лудо влюбен в нея.

— И така да е, това не го спира да се занимава с неща, които лишават другите от хората, които обичат.

— Знам, разбира се. Не мисля, че това го оправдава — просто е трудно да не съчувстваш на човек, който изпитва такава мъка. Дори да си убедена, че във всяко друго отношение е отблъскващ.

— Е, успя ли да го накараш да поговорите по работа?

Карол изтри потта от лицето си.

— Не, и не настоявах. Той непрекъснато повтаряше, че преди да реши дали ще работим заедно, трябва да ме опознае по-добре. Очевидно затова е подбрал и такова публично място за срещата ни. Човек трябва да е луд, за да говори там за неща, които трябва да бъдат пазени в тайна. Освен това, след като му е било обяснено, че аз самата съм много предпазлива, трябва да е знаел, че няма да подхвана разговор за условията на съвместна дейност на място, където всеки може да ни чуе.

— Разказа ли му легендата си?

— Накарах го да се помоли малко, но му подхвърлих достатъчно информация, за да може да организира проверката си. Хората на Морган са уредили включването на фалшиви данни и сведения на места, където лесно могат да бъдат проверени. По каквато и следа да тръгне, като ползва моя разказ, автентичността на Каролайн Джексън ще бъде потвърдена категорично.

— Уговорихте ли си нова среща?

— Той разбра, че обичам яхти, затова утре ще отидем на разходка по Шпрее. Каза, че имал малка моторна лодка, което вероятно означава някакъв плаващ дворец.

— Не, знам моторницата му. Бърза е, но неголяма, има само една малка каюта. Сигурно ще те преведе по каналите на реката около града. Ще можем да ви следим от сушата, защото има ограничения на скоростта по тези канали, а има и шлюзове, така че и да иска, не може да кара бързо. — Петра изохка. — Очевидно ще трябва да прекарам следобеда на велосипед.

Карол се смъкна от пейката.

— Физическите упражнения са полезни — отбеляза тя и допълни. — Отивам да взема душ. Ще се задуша, ако остана още малко. Ще дойдеш ли с мен?

Петра я последва към студените душове точно срещу сауната. Двете жени се задъхаха, когато ледените струи удариха по телата им, затваряйки шоково порите на загрятата кожа. Карол не издържа, първа изскочи изпод душа и затича към сауната. Петра я последва след минута.

— Божичко, такъв страхотен студ! — думите на Карол звучаха по-скоро възторжено, отколкото като оплакване.

— Добре е за сърцето.

— Е, да, ако не те убие, лекува. Има един друг проблем във връзка с тази разходка с лодката на Тадеуш — Карол насочи разговора обратно на делови теми. — Там ще бъдем насаме. Той ще бъде достатъчно спокоен, за да проговори.

— Много жалко, че не можем да ти монтираме предавател — отбеляза Петра.

Карол я изгледа странно. Дали най-сетне беше открила неосведоменост у съвестната германка?

— Не ми трябват предаватели.