Вал Макдърмид - Последно изкушение

Тадеуш също отпи от коняка и се усмихна уморено.

— Е, сега вече знаете най-важното, което трябва да се знае за мен. Защо не ми кажете нещо за себе си?

Карол сви рамене.

— Няма нищо толкова вълнуващо.

— Не искам разговорът ни да бъде мрачен и тържествен — отвърна той. — Казах вече, струва ми се, че можем да работим заедно, но имам нужда да разбера що за човек сте, преди да се ангажирам по-сериозно. И така, разкажете ми нещо за себе си. — Той вдигна пръст. — Но преди да започнете, нека поръчаме нещо за ядене.

Заеха се да обсъждат менюто, Карол се осведомяваше какво би й препоръчал той. Най-накрая тя избра риба, приготвена по традиционен за страната начин, а Тадеуш поръча стек. Когато келнерът си тръгна, той вече се беше овладял напълно и отново се обърна към нея.

— Хайде, разказвайте за Каролайн Джексън.

Карол вдигна чашата си и я чукна леко в неговата.

— Имало едно време… — започна тя. Едва забележима усмивка повдигаше ъгълчето на устата й. В края на краищата, наистина разказваше приказка. Трябваше да я направи колкото е възможно по-убедителна.

Петра влезе във фитнес клуба със сак на рамото. Изборът на това място за срещите с Карол беше една от най-добрите й идеи. Минималният период за членство беше три месеца, и тя бе твърдо решена да се възползва докрай от предоставилата се възможност. Още сутринта беше прекарала около час в тренировки на уредите. Беше споменала пред Плеш, че ще отиде да запази час за сауната днес следобед, но си позволи да се възползва от предлаганите услуги. Работата й на посредник определено създаваше възможности за сладък живот. Снощи на опера, днес обяд в ресторант, който никога не би могла да си позволи при други обстоятелства, ползване на един от най-изисканите фитнес клубове в града. И на всичкото отгоре идеална възможност да спипа най-сетне Радецки.

Разбира се, не всичко беше радост и наслада. Когато получи мейла на Карол за предстоящия обяд с Радецки, й се наложи да включи в действие целия си чар, за да уреди в последния момент маса в такова модно заведение. Нещо по-лошо, наложи се да помъкне и Акулата със себе си — за прикритие. Той беше единственият от екипа й, който имаше достатъчно свободно време, за да обядва с нея. Жалко наистина, че Марейке не работеше в Берлин — Петра си го мислеше не за първи път. Акулата я отегчи до смърт с разказа за опитите си да изкопчи отнякъде информация за Марлене Кребс и изчезналата й дъщеря, но поне беше съумяла да изключи и да се съсредоточи върху Карол. Когато Акулата предложи да я придружава днес следобед, тя пак го прати да си гони опашката. Предполагаше, че Дарко Красич не би поверил детето на кого да е, затова нареди на Акулата да прекрати проучванията на Марлене и да се съсредоточи в търсене на човек, комуто Дарко би възложил да пази малката Таня. Разбира се, Акулата нямаше да намери нищо, но поне нямаше да й се мотае из краката.

Петра взе ключа на сауната от рецепцията и тръгна към съблекалните. Оставаха двайсет минути до срещата й с Карол и тя реши, че има време да поплува. Преплува десетина дължини, потънала в мисли за случая със серийния убиец. Още нямаше никакви новини от Европол, но реално погледнато, не би и могла да очаква нещо по-рано от утрешния ден. Поне от Бремен не бяха възразили срещу молбата й да изпратят копие от документацията по случая. Понякога имаше полза да работиш в централата на криминалната полиция. Местните полицаи обикновено се дразнеха, но човек винаги можеше да прибегне до аргумента, че данните са „необходими за работата“. Надяваше се Тони да е открил нещо полезно. Беше убедена, че профилът ще им даде предимство при преследването.

Когато Петра влезе в съблекалнята, Карол вече седеше на една пейка, увита само в чаршаф. Вътре се преобличаха още две жени, така че двете криминалистки не започнаха разговор. Но когато мина покрай Карол, за да отиде до шкафчето си, Петра пусна незабелязано ключа от сауната в скута й.

След пет минути двете седяха голи на дървените пейки, телата им бяха овлажнели от избилата пот. Петра не можа да не се възхити от гъвкавите линии на тялото на Карол, от добре оформените рамене и бедра, и плоския корем. Не че се почувства изкушена, но си каза, че би било неестествено да не я забележи.

— Някой проследи ли те, когато излезе от ресторанта? — попита тя.

— Струва ми се, не — отвърна Карол. — Очаквах опашка, но не видях никого. Ти излезе след мен, нали? Забеляза ли някого?