Вал Макдърмид - Последно изкушение

Сексуалните импулси могат да бъдат осакатени по толкова много причини, каза си тъжно Тони. Това, което преживя поради собствената си импотентност, която го подтикна да се взре в дълбините на душата си, му даде уникалната способност да съпреживява усещанията на хора, чиито естествени потребности бяха превърнати в нещо, което светът приемаше като перверзия. Винаги съществуваше някакво обяснение за този процес, под повърхността на тези странни явления винаги имаше логична връзка, уникална като ДНК. Това беше и един от парадоксите в живота на Тони — това, което причини толкова мъка в личния му живот, даде тласък на професионалното му развитие. Може би също като убийците той бе търсил изява в област, където няма да изглежда като неудачник.

„2. Подборът на жертвите му създава чувство за превъзходство. Хора като тях винаги са го карали да се чувства тромав и ограничен. Но сега той може да навлезе в техния свят, да се движи в тяхна територия, а те не могат да направят нищо, за да го спрат. Това е начин да си докаже, че не е такъв неудачник, за какъвто се е имал досега. Малко вероятно е той да е получил висше образование. Съмнявам се дори дали има завършено средно образование, въпреки че явно далеч не е глупав. Като вземем предвид неговата стратегия при подбора на жертвите (виж по-долу), много вероятно е да се е образовал сам в областта на техните научни търсения. Вероятно е чел много трудове по психология и приложна психология — и в книжна форма, и в интернет. Може дори да е посещавал курсове за възрастни в тази област. Сигурно се счита за експерт, но познанията му неминуемо са повърхностни.

3. Способен е да проявява изключително силен самоконтрол и да действа крайно организирано. За да осъществи плановете си, е разработил достатъчно убедителна стратегия, с която е подвел жертвите си, макар те далеч да не са били плахи и неопитни хора. За да успее, той е прикрил по някакъв начин факта, че техният свят всъщност му е чужд.

4. Трябва да е планирал ударите си много отрано, защото такъв подбор на жертви изисква много по-продължителни проучвания, за разлика от опортюнистичния подбор по физически белези. По краткия период от време, който разделя двете последни убийства, можем да съдим, че той има вече готов списък на жертвите. Това, че разстоянията между отделните убийства се скъсяват, означава, че той става по-самоуверен, но може да е и признак, че нуждата му да убива нараства.

5. Какви могат да бъдат плановете му? Отговорът на този въпрос се крие в подбора на жертвите. Общото между убитите е, че и тримата са университетски преподаватели по психология и че са публикували реферати за изследвания, проведени с хора (доброволци). Според мен убиецът е убеден, че животът му е съсипан в резултат на някакъв експеримент, проведен от един или повече психолози. Може самият той да е бил жертва на такъв експеримент, но не вярвам нещата да стоят така. Ако случая беше такъв, той би имал конкретен обект на отмъщението си и щеше да престане да убива, след като веднъж постигне целта си. Не е изключено като дете да е бил жертва на насилие от страна на родител или близък, пострадал душевно от психологически инквизиции. Като се има предвид какво психологическо насилие е било упражнявано от ЩАЗИ например, такъв вариант не изглежда толкова невероятен, колкото би бил на друго място и в друго време.“

Тони препречете написаното до тук. Имаше логика, в светлината на това, което бе успял да извлече от прочетените материали. Но от това не му ставаше по-ясно що за човек е убиецът. Сега вече трябваше да се откъсне от известните му факти и да се заеме с логически предположения — да навлезе в тази област, в която се чувстваше като у дома си. Трябваше да върви назад — от престъплението към извършителя.

„Какво ни говори всичко това за убиеца?

1. Бил е изложен на силен стрес — нещо, което не може да не бъде забелязано от хората от непосредственото му обкръжение, поведението му може да е малко по-непоследователно от обикновено.

2. Представя се като журналист от онлайн списание, за да си осигури среща насаме с жертвите си. Вероятно е уговарял срещите си по електронната поща, защото ми се струва невероятно да притежава комуникативните способности, които му биха били необходими, за да уговори среща с хора като жертвите си лично или по телефона. Следователно можем да твърдим с почти пълна сигурност, че притежава персонален компютър; не би рискувал да установява контакти по система, достъпна и за други хора. Един експертен преглед на компютрите на жертвите може да намери следи от подобни комуникации.