Вал Макдърмид - Последно изкушение

Тони се взираше в екрана. Петра беше спазила обещанието си. Докладите от разследването в Бремен го очакваха, когато пристигна в апартамента й. Той си наложи да пренебрегне личното си отношение към Маргарете, за да ги проучи колкото е възможно по-обективно. Това, че убиецът е бил прекъснат по време на злодеянието, осигуряваше няколко късчета информация, които можеха да му бъдат от полза по-нататък. Но най-ценните сведения беше дал приятелят на Маргарете, и те можеха да бъдат включени директно в проекта на профила.

На този етап можеше да се говори само за груба скица. Искаше му се да отиде в Бремен, донякъде за да се прости с Маргарете, а и за да види къщата, в която тя беше умряла, да прецени дали местопрестъплението може да му даде още сведения за човека, когото преследваше. Имаше нужда от по-качествени снимки от местопрестъпленията. Но това, с което разполагаше, щеше да стигне за начало.

Зареди своята програма и отвори личната си схема, по която изграждаше психологически профили. Текстът винаги започваше със стандартно предупреждение. Макар сегашното разследване да беше неофициално, нямаше нищо лошо в това профилът да е съставен по правилата.

„Настоящият психологически профил на престъпник може да служи само като най-общо напътствие и в никакъв случай не бива да бъде приеман като описание на конкретна личност. Надали престъпникът отговаря на всички елементи на профила, въпреки че очаквам висока стойност на съвпаденията между описаните по-долу характеристики и действителната личност. Всички точки на профила се отнасят до вероятности и предположения — не може да се говори за факти.

При извършване на престъпленията си серийният убиец оставя поредица сигнали и показатели. Всичко, което той прави, трябва да влезе, съзнателно или не, в предварително подготвен модел. Разкриването на конкретния модел разкрива и логиката, по силата на която действа престъпникът. За нас мотивацията му може да е нелогична, но за него тя е от изключително значение. Именно защото неговата логика е толкова сложна, такъв убиец не може да бъде заловен със залагане на стандартни клопки. Тъй като той е уникален, уникални трябва да бъдат и средствата за залавянето му, начинът, по който трябва да бъде разпитан и начинът, по който трябва да се възпроизведат престъпленията му.“

Тони помести кратък преглед на трите престъпления, като подчертаваше най-вече естеството на научните занимания на жертвите. Като приключи с това, след като беше прегледал и последната пристигнала информация, той продължи:

„Всички психолози, движещи се в академичните среди, които провеждат експериментални изследвания с хора, са потенциални жертви на този убиец. Като се вземе предвид казаното от Маргарете Шилинг на приятеля й — че имала среща с журналист от ново психологическо онлайн издание, е препоръчително да посъветваме всички преподаватели да се обърнат към хората, които се занимават с настоящото следствие, ако получат покана от подобен характер. Но и тази стратегия крие рискове. Ако убиецът е свързан по някакъв начин с академичните кръгове, той може също да научи за това предупреждение и да промени подхода си. Нещо повече, такова предупреждение може да предизвика паника сред хората от рисковата група. Допълнително затруднение създава и мащабът на операцията. Убиецът вече е извършил две престъпления в две страни от Европейския съюз — Германия и Холандия, поне това ни е известно. Но нямаме основание да предполагаме, че той ще продължи да действа само в тези граници.

Какво знаем за убиеца, ако съдим по досегашните му действия?

1. Въпреки че може да се твърди с почти пълна сигурност, че извършването на убийствата има и някакъв сексуален стимул, мотивацията не е подчертано сексуална. Жертвите нямат общи физически характеристики, а са и от двата пола. Именно затова е невъзможно да се предвиди към какъв тип жертва ще се ориентира следващия път, поне по външните белези на досегашните. Като имаме предвид това, както и скалпирането на областта около гениталиите (което поставя жертвите в нещо като предпубертетно състояние), предполагам, че убиецът се отличава с непълно сексуално развитие. С това искам да кажа, че никога не е установявал нормална за зрял човек сексуална връзка. Възможно е в ранна възраст да е претърпял сексуално унижение и да е решил, че не би понесъл такова нещо втори път. По някакъв начин е успял да прехвърли вината за своята неспособност да поддържа нормални сексуални отношения върху целевата група на жертвите си. Струва ми се почти невъзможно той да е женен или дори да има някакъв постоянен партньор. Най-вероятно е мъж, който живее сам и никога не е имал емоционална връзка — с нито един от двата пола.“