Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Няма защо. Вижте какво, ако искате да работим заедно — не по тази линия, знаете по коя, само се обадете. Аз съм готов.

— Ще го имам предвид — Тадеуш приключи разговора. Не мислеше, че би започнал съвместна работа по пренасяне на оръжия или наркотици с Креймър. Той не му беше харесал още от самото начало, а от сегашния им разговор се разбра, че е и недискретен. Набра номера, който му бе продиктувал Креймър, и зачака.

Мислеше вече да затвори, когато най-сетне някой вдигна телефона. Отсреща попитаха предпазливо:

— Да?

Тадеуш взе бързо решение.

— Казвам се Дарко Красич. Ник Креймър ми даде вашия телефон.

— Това означава ли, че аз го познавам?

— Нали има телефона ви.

— Телефона ми го има и собственикът на ресторанта, откъдето си поръчвам храна за вкъщи.

— Шефът ми и аз работехме с Колин Озбърн.

Другият се разкиска.

— Той вече не е в състояние да ви препоръча, нали? Вижте какво, не говоря за работа по телефона.

— Разбирам. Но аз искам само справка за едно лице. Жена, която иска да работи за нас, а Креймър мисли, че я познавате.

— Познавам много хора — тонът на събеседника му стана отново предпазлив.

— Името й е Каролайн Джексън.

Човекът отсреща замълча, после каза:

— Познавам Каролайн. Какво искате да знаете за нея?

— Всичко, каквото можете да ми разкажете.

— Да му се не види, много сте скромен. Вижте какво, ако смятате да работите с Каролайн, стига ви да знаете, че тя е сериозен играч. Но е единак. Не се доверява никому. Умна е, не дрънка, и си върши работата великолепно. Ако иска да работи с вас, можете да си хвърляте шапката, защото ще имате най-добрия партньор за този бизнес. Ясно ли е?

— Да.

— Надявам се, че научихте това, което ви трябваше. Лека нощ.

Събеседникът му приключи рязко разговора. Тадеуш вече не се чувстваше толкова притеснен, колкото беше преди десет минути. Не можеше да знае, че току-що е разговарял с един от подчинените на Морган, работещ под прикритие, един от тези, които трябваше да придадат максимална автентичност на личността на Каролайн Джексън.

По време на цялото трето действие той обмисляше какво да предприеме от тук нататък. Докато краят на „Лисичката“ наближаваше, той взе решение. Редно бе да приеме появата на такава двойница на Катерина като добра поличба. Щеше да работи по инстинкт и да изчака да види какво можеше да му предложи тя.

В светлината на утрото решението все още му се виждаше разумно. Искаше му се да го бе обсъдил и с Дарко, но помощникът му щеше да се върне от Белград едва днес следобед. А такъв разговор не молеше да се води по телефон. Налагаше се да разчита на собствената си интуиция. Посегна към телефона и набра номера на визитната картичка, която тя му беше дала.

— Ало? — гласът й прозвуча много познато.

— Добро утро, Каролайн. Обажда се Тадеуш.

— Радвам се да ви чуя.

Тя очевидно, нямаше намерение да демонстрира прекаден ентусиазъм.

— Исках да ви поканя на обяд, стига да сте свободна?

— Зависи.

— От какво?

— От това дали срещата е делова или за удоволствие — отвърна тя спокойно.

— Доколкото мога да преценя, за вас бизнесът винаги съдържа елемент на удоволствие — отвърна той развеселено. Странно, колко естествено навлезе в този тон на лек флирт.

— Не отговорихте на въпроса ми.

— Струва ми се, че ще можем да работим заедно — каза той. — Но първо се налага да се опознаем малко по-добре. Разбирате ли, работя единствено с хора, за които инстинктът ми подсказва, че са благонадеждни.

— Така ли? — каза тя учудено. — И въпреки това сте избрали Колин?

Сведенията бяха точни. Тя умееше да удря право в целта.

— Ако това според вас е било толкова погрешно решение, и аз мога да ви обвиня в същото, Каролайн — парира той.

— Признавам — съгласи се тя.

— И така, ще обядваме ли?

— Ако приемате по-ранен час. Днес следобед имам да проведа няколко важни разговора.

— Точно в дванайсет устройва ли ви?

— Ще се справя.

— Ще пратя колата да ви вземе в дванайсет без петнайсет. Радвам се, че ще се видим.

— Благодаря, но се налага да изляза. Не знам къде точно ще бъда в дванайсет без петнайсет. Кажете ми името на ресторанта и ще бъда там в дванайсет.

Той продиктува името и адреса на заведението и повтори:

— Радвам се, че ще ви видя.

— Чувствата са взаимни. До скоро.

Тя затвори телефона. Така значи. Не само проницателна и дискретна, но и независима и предпазлива. Каролайн Джексън започваше да буди интереса му, и то не само в професионално отношение. Установи, че очаква обяда с апетит, който нямаше нищо общо с храната.