Вал Макдърмид - Последно изкушение

Пътуването мина по-бързо, отколкото бе предполагал. Но през последните няколко месеца установи, че когато прехвърляше наум плановете си, времето сякаш започваше да тече по-бързо. Мисълта за това, което щеше да направи с Мари-Терез Калве, го развличаше далеч по-добре от всякакво радио или музика. Докато се усети, вече беше в покрайнините на Кьолн. Магистралата, по която пристигна от Кобленц, имаше отклонение към вътрешния околовръстен път, а оттам разстоянието до университета беше много малко. Хвърли един поглед на картата и бързо успя да намери Роберт Кох Щрасе. От там до университета имаше само две минути път. За щастие Калве му беше дала точни напътствия, та не се наложи да спира и да пита някого за пътя.

Коридорът не беше съвсем пуст. Срещу него вървяха двама студенти, погълнати от разговора си. С типичната за младостта егоцентричност те не го погледнаха дори за миг, докато се разминаваха — той беше свел глава и обърнал лицето си в другата посока, за да сведе до минимум евентуалната възможност те да го опишат впоследствие. След Бремен дори такова случайно разминаване беше достатъчно, за да ускори пулса му и да го накара да се задъха.

Започна да брои вратите. Четвъртата отляво, така беше казала. Спря пред обикновената дървена врата и прочете табелата: „Д-р М.-Т. Калве“. Пое дълбоко дъх и го задържа, опитвайки се да си възвърне предишното равновесие. Вдигна ръка и почука рязко, само веднъж.

— Влезте — гласът беше тънък, леко приглушен.

Той отвори вратата и я задържа с ръка, широко усмихнат.

— Доктор Калве? Аз съм Ханс Хохенщайн.

Той влезе в стаята, приковал очи в жената, която излизаше иззад бюрото. Беше направо мъничка. Не би могла да е висока повече от метър и петдесет. Лицето й беше дребничко, с фини, детински черти. Кестенявата й коса беше ниско подстригана. Беше облечена в елегантна свободна блуза и три четвърти панталони — те му напомниха старите филми с Одри Хепбърн, които Гюнтер обичаше да гледа. Каза си, че за съжаление очите й разваляха общия ефект. Тъмните й очи бяха малки, събрани, и я караха да изглежда сърдита, а не безгрижна и безпомощна. Подаде му слабата си, кокалеста ръка, той я пое нежно и изведнъж почувства собствената си ръка като огромна, потна маса плът.

— Приятно ми е да се запознаем, господин Хохенщайн. Седнете, моля ви — тя посочи двете кресла, поставени пред газовата камина.

Налагаше се да действа бързо, защото не знаеше колко дълго ще останат необезпокоявани. За да се озове зад гърба й, той отстъпи и се поклони учтиво.

— След вас, докторе.

Устата и веждите й трепнаха в иронична усмивка и тя мина пред него. Ръката му светкавично бръкна в якето и извади тежката палка. Тя трябва да бе забелязала някакво движение, защото беше полуобърната, когато ръката му с палката се спусна надолу. Той имаше намерение да я удари по тила, но вместо това улучи слепоочието. Тя залитна и изохка, но не падна, а тръгна към него. Уплашен, той вдигна отново палката и я удари с все сила по темето. Този път тя се свлече като купчинка в краката му. Той пое облекчено дъх. Виеше му се свят. След случилото се с онази Шилинг и най-дребният проблем караше сърцето му да се свива от ужас. Но всичко беше наред, започна да се убеждава той. Всичко се развиваше идеално.

Отиде до вратата и я заключи. После се насочи към бюрото, помете с ръка всички книги и хартии, и те се строполиха в разбъркана купчина на пода. Обърна се към доктор Калве и се наведе, за да я вземе на ръце. Беше лека като дете — приятно разнообразие в сравнение с първите три жертви. Сложи я да легне по гръб на бюрото и извади канапа от сака си. Завързването на глезените и китките за металните крака на бюрото му отне секунди. Повдигна с палец единия й клепач. Все още беше в безсъзнание. Нямаше нужда да й запушва устата. Положението беше под контрол.

Извади острия бръснач на дядо си от калъфа и започна внимателно да реже дрехите й. Беше толкова слабичка, че кажи-речи, нямаше никакво месо по костите. Би могъл да прокара пръсти по ребрата й, толкова изхвръкнали, че приличаха на сметало. Спря за миг и отстъпи, за да се наслади на пълната й безпомощност.

Внезапно почувства как желанието се надига в него — прилив на кръв, който почти го зашемети. Никога досега не си бе признавал, че адреналиновата вълна от енергия, която го връхлиташе, когато заставаше пред поредната си жертва, би могла да има нещо общо със секса. В неговата мисия нямаше място за плътски желания. За секс можеше да мисли, след като си свършеше работата.