Вал Макдърмид - Последно изкушение

Петра не можеше да прикрие доволната си усмивка. Тъкмо препрочиташе текста, когато Акулата цъфна до рамото й.

— Какво е това? — попита той, докато оставяше чашата кафе на бюрото й.

— Бюлетинът на Европол — поясни тя.

— Ти си единственият човек, който се занимава с тези глупости.

— Именно затова съм и единственият човек тук, който има някакви шансове.

Той се наведе над рамото й и започна да чете.

— Уф, че гадост. Типично за холандците. Прекалено са тъпи, за да разрешават собствените си случаи, и ги прехвърлят на който пожелае.

Петра се намръщи.

— Грешиш. Изключително интелигентна постъпка от страна на холандците — първо, успели са да преценят, че може да става дума за сериен убиец, и второ проявили са смелост, като са помолили за помощ.

— Така ли мислиш?

Тя натисна клавиша, за да разпечата съответната страница от бюлетина.

— Не мисля, а знам. А знаеш ли какво е най-интересното в това убийство?

— Предстои ми да узная, ако не се лъжа — той се разположи на единия ъгъл на бюрото й.

— Би трябвало вече да си разбрал. Защото от всички нас се очаква да четем информацията, препращана от колегите на територията на Германия. Също както се предполага, че всички четем бюлетина на Европол.

Той подбели очи и изпъшка.

— Да, добре. Виж какво, признавам, че го прехвърлям набързо, това достатъчно ли е?

— Разбира се, всички бързаме понякога. Но в тези сведения понякога има неща, на които трябва да се обръща внимание. Като например убийството в Хайделберг преди месец и половина. Това говори ли ти нещо?

Той се намръщи.

— Някакъв търговец на наркотици на дребно, това ли беше?

— Това им беше оправданието да прехвърлят случая на нас. А беше очевидно, че убийството няма нищо общо с дрога.

— Сигурно затова не съм обърнал особено внимание — прекъсна я Акулата, за да се защити — Решил съм, че не е по нашата част.

— Едно убийство винаги трябва да представлява интерес за полицая. Аз пък го прочетох. Затова мисля, че човекът, извършил убийството в Лайден, е убивал и преди — в Хайделберг. И още веднъж след това — в Бремен. — Тя потърси с мишката и извади доклада от Лайден, после започна да разпечатва файла. — И затова ще си спечеля червена точка, като представя съвпадението на данните пред шефа.

Тя стана, взе си кафето и отиде до общия принтер. Взе купчината хартии и помаха весело на Акулата.

— Захващай се с Красич — подхвърли тя на излизане.

Откри Плеш в кабинета й, където шефката преравяше исканията за покриване на разноски. Тя вдигна очи и се усмихна с благодарност на Петра.

— Надявам се да ми носиш някакви факти, а не фантасмагории.

Петра сви рамене и се отпусна на стола срещу Плеш.

— Опасявам се, че са по-скоро предположения, отколкото непоклатими факти.

— Е, както и да е. Все е някакво разнообразие. Какво те тревожи?

Петра постави разпечатките на бюрото й.

— Това е извадка от тазсутрешния бюлетин на Европол. Холандската полиция търси възможни връзки между едно убийство, извършено в Лайден, и други подобни престъпления. Миналата седмица прехвърлях досиетата на неразрешените убийства, докато подготвях сегашната операция, за да видя дали няма нещо, свързано с Красич и Радецки. Попаднах на някакъв случай в Хайделберг, който ме заинтригува смътно, затова се обадих на колегите и поисках всички данни за убийството. Когато ги изчетох, се убедих, че не е от нашия ресор. Но когато прочетох подробностите около лайденското убийство, забелязах удивителни съвпадения. Проверих повторно — има удивително сходство в начина на извършване на престъплението.

Плеш взе разпечатката и я зачете. Веднага щом стигна до общите черти на двете престъпления, челото й се смръщи.

— Боже мили — беше коментарът й, когато привърши.

— Има и друго — продължи Петра. — Още едно такова убийство е извършено в Бремен. Извадих данните за него, защото приличаше на хайделбергското. Начинът на извършване е идентичен.

Плеш повдигна вежди.

— Мислиш, че е един и същ психопат?

— Така изглежда. Какво да правим от тук нататък?

Плеш сви рамене.

— Свързваме се с Хайделберг. Като че ли това е първото убийство. Сигурно там изобщо не четат бюлетините на Европол. Трябва да се свържат с холандците и с хората от Бремен. — Тя изду устни и издиша силно. — Да се занимават те, не аз. Какъв кошмар. Започват преписките и бюрократичните тънкости.

— А не може ли ние да задържим случая? — попита Петра.