Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Не транспортирам деца.

Карол повдигна вежди.

— Не очаквах от вас проява на сантименталности.

— Не го правя нито от сантименталност, нито от прекалена чувствителност — отвърна той. — Децата се контролират по-трудно, плачат, вдигат шум. Освен това предизвикват у родителите прояви на безсмислен героизъм. По-добре е да бъдат избягвани. Така че, ако решим да работим заедно, можете да бъдете спокойна, че няма да ви пращам деца.

Сега вече думите му бяха недвусмислени. Карол прецени това с тихо задоволство. По някакъв начин беше успяла да проникне отвъд защитните стени, които бе издигнал около себе си. През ум не й мина, че неговата откровеност се дължеше на факта, че тя се намираше на негова територия — ако се разбереше, че представлява опасност за него, можеше да изчезне без следа. Ако се бе замислила за тази възможност, никога не би събрала смелост да вдигне мизата, но тя го направи.

— Радвам се, че започнахме да се разбираме. Само че, преди да започнем да уговаряме условията, настоявам да видя лично как работите. Вие можете да ме пожертвате винаги, когато пожелаете — достатъчно е едно телефонно обаждане до съответните институции в Англия. Затова искам да се убедя, че партньорът ми работи също толкова професионално, колкото и аз.

Това беше предизвикателство — все едно беше хвърлила ръкавица, която лежеше между двамата. Тадеуш я загледа. Наблюдаваше играта на пламъците върху тези черти — едновременно непознати и близки като чертите на собственото му лице.

— От къде да знам, че мога да ви се доверя?

— Нали ви казах. Вие имате сведения за мен. Ако аз ви издавам тайни от моята работа, редно е и вие да отговорите със същото. Не бързайте. Не решавайте днес. Обмислете предложението ми. Направете всичко необходимо, за да се уверите в благонадеждността ми. Но ако не желаете да ми докажете на практика, че можете да ръководите сериозен бизнес, и аз не съм склонна да рискувам с вас.

Той отново я изгледа. Лицето му беше непроницаемо. Карол се зачуди дали не беше прекалила с настояванията си. Може би беше прибързала. Да не би да го беше изпуснала още преди да беше налапал истински въдицата? Внезапно устните му се извиха в усмивка.

— Ще видя какво мога да уредя. А сега нека се съсредоточим върху удоволствията.

Тя почувства как възторгът се надига у нея като вълна. Наистина имаше изгледи за успех — усещането беше прекрасно. Тя подви крака под себе си, както седеше на голямото кожено кресло, и отвори менюто.

— Защо не?

Докато четеше подробния доклад на Марейке, Тони си мислеше, че най-лошото, което съпровождаше работата на профайлъра, бяха смъртните случаи, които не е успял да предотврати. Той работеше с цялата си същност, влизаше под кожата на престъпника, съумяваше да намери смисъл в едно поведение, което останалият свят отписваше просто като чудовищно или перверзно. Той като че ли водеше диалог с мъртвите, който му даваше възможността да навлезе и в съзнанието на живия убиец. На теория това би трябвало да осигурява на полицаите жалони, които да поставят на картата на събраната от самите тях информация, пътни знаци, които да им показват правилната посока. Така че, когато списъкът на жертвите се попълнеше с ново име, за него бе невъзможно да не приема това като лично поражение.

Съзнаваше колко е важно да не позволява дълбокото разочарование да подкопава увереността му, че е на правилен път. Нищо от това, което му беше съобщила Марейке, не противоречеше на досегашната му теория. Трябваше просто да анализира новия материал и да го вгради в съществуващия профил. Той си повтаряше упорито, че става дума просто за натрупване на данни, а не за прикрита критика на работата му или за показател за провал.

Можеше почти да си повярва — но не напълно. Препрочете описанието на всичко, което убиецът бе причинил на доктор Калве, и стисна устни, когато видя във въображението си сцената на престъплението. Дребната, крехка, нищо неподозираща жена е била лесна жертва за Джеронимо. Странно, каза си той. Повечето убийци биха се насочили първо към по-лесната мишена. Но тъкмо този беше толкова уверен в способностите си, че се бе обърнал първо към по-големите предизвикателства. Тони се зачуди дали това, че в Бремен едва не му бяха попречили, не беше смутило дотолкова самоувереността му, че той да се е насочил към по-лесна жертва — в опит да възстанови вярата във възможностите си.

Сигурно си го преживял като шок — някой да влезе точно когато си на върха на блаженството — проговори той тихо. — Справил си се все пак, но случилото се сигурно те измъчва. Затова ли уби тази жена в служебния й кабинет? Може би си се надявал, че там никой няма да ви смути, защото срещата ви е била определена за вечерта, когато всички вече са си били отишли?