Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Да, но имаш ли някаква представа колко натоварен е търговският трафик по водните пътища на Холандия и Германия? По реките плават сигурно хиляди кораби, а нашият човек може да работи на който и да било от тях. Нямам дори представа до каква степен се регистрират пътуванията на търговските кораби. Поговорих тази вечер с Марейке. Доколкото тя знае, регистрира се минаването на кораби през шлюзове, както и акостирането им тук или там, но това не стеснява особено кръга на търсене — ровенето из документацията може да отнеме месеци. А ние не разполагаме с месеци, Карол.

— А дори да предупредят потенциалните жертви, това няма да помогне за залавянето му — допълни тя.

— Именно. Възможно е той просто да спре за известно време и да се появи, след като разработи нова стратегия да залавя жертвите си.

— След като ползва интернет, не бихме ли могли да проверим из интернет книжарниците за някой, който наскоро е поръчвал много наръчници по експериментална психология? — попита тя.

Тони сви рамене.

— Ако той действително живее на кораб, сигурно му е по-удобно да си купува книгите, вместо да ги поръчва, за да пристигнат на адрес, където сигурно не се появява в продължение на седмици.

— Вероятно си прав — тя се опитваше да не говори с прекалено обезверен тон. — А какво става с идеята ти за ЩАЗИ?

— Петра ми е уредила среща с един историк за утре. Но и по тази линия би се наложило да търсим игла в купа сено.

— Много ми е интересно да разбера какво си е внушил, че прави всъщност — каза замислено Карол. — Ако ти си прав, и той си е въобразил, че животът му е съсипан, защото някой негов близък е бил подложен на психически инквизиции, каква е целта, която преследва с тези убийства? Обикновено отмъщение? Или прави опит да изпрати по-общо послание?

— Е, зависи от това дали говорим за съзнателни или подсъзнателни мотиви — отвърна Тони. — Бих казал, че на подсъзнателно ниво се опитва да утвърди себе си. Но тъй като това му звучи прекалено лично и дребнаво, е успял да се убеди, че разчиства авгиевите обори на психологията. Посланието му е следното — „Ако си позволявате да се ровите в мозъците на хората, заслужавате смърт“.

Карол въртеше намръщено чашата с кафе в ръцете си.

— Знам, че това, което ще ти кажа, ще прозвучи като изсмукано от пръстите — но възможно ли е все пак той да приема престъпленията си като своеобразно лечение? Своеобразна окончателна терапия? Чиято цел е пациентите да не се отдават занапред на порочни занимания?

Тони обичаше най-много точно тази част от съвместната си работа с Карол. Ходът на разсъжденията й можеше да стане много ексцентричен и тогава тя предлагаше идеи, които или не биха му минали през ум, или би отхвърлил незабавно като напълно невероятни. Беше го правила и преди, и се беше оказвало, че той греши, а тя е права.

— Знаеш ли, идеята никак не е лоша — каза той бавно. — Но накъде би ни отвела всъщност?

— Не съм сигурна… — Карол се взираше в стената срещу себе си и се опитваше да облече в думи мисълта, която се криеше в някакво ъгълче на съзнанието й. — Ако той се възприема като някакъв инструмент на възмездие, не е ли възможно да е решил да унижава жертвите си още по-жестоко, използвайки собствените им оръжия? Дали не е възможно да е писал писма до научни списания, в които ги критикува или възразява срещу работата им? Не е зле да се преровят съответните сайтове, особено като се има предвид, че той се представя като журналист от онлайн списание.

Тони кимна.

— Възможно е. Най-малкото, струва си да се провери.

— Ами ако е пращал оплаквания от тях до съответните катедри? — погледът на Карол беше вперен някъде в далечината. — Може би възприема срещата си с жертвите като своеобразен терапевтичен сеанс?

— Искаш да кажеш, приема тях за пациенти, а себе си като лечител?

— Именно. Какво ще кажеш?

— Не е изключено. И после? — Тони искаше да разбере до къде Карол ще развие идеята си.

Тя се плъзна по дивана и се облегна на него.

— После нищо. Съжалявам, аз бях до тук.

— Не съжалявай, вдъхновението не идва по поръчка. Ще кажа на Петра и Марейке да потърсят всякакви форми на публична или професионална критика, на която са били подлагани жертвите на убийствата — той обви с ръка раменете й.

— Колко ми е удобно така — въздъхна Карол. — Изобщо не ми се иска да се влача догоре.

Тони преглътна мъчително.

— Можеш да останеш, ако искаш.

— Мисля, че е по-добре да си тръгна. Толкова дълго сме чакали, докато стигнем до тук… Не ми се иска сянката на Радецки да падне върху първия ни път заедно. Искам да бъдем само аз и ти, да бъде наистина много хубаво. — Тя повдигна лице към него. — Мисля, че мога да почакам още малко.