Вал Макдърмид - Последно изкушение

Той се наведе и я целуна нежно по устните.

— Доколкото разбирам, си твърдо решена да не ми оставиш никаква възможност за извинение, ако се проваля — усмивката му прикриваше искрена тревога.

— Престани веднага — Карол постави пръст върху устните му. — Аз не се тревожа, и ти не би трябвало да мислиш такива неща. — Тя се измъкна от прегръдката му. — А сега смятам да си легна. И двамата сме се натоварили с прекалено много отговорности, за да си позволим да прекарваме безсънни нощи. — Изправи се и допълни: — Не ме изпращай. До скоро.

Той я проследи с поглед, докато тя прекосяваше стаята. Наслаждаваше се на топлината от изпълнилото го задоволство. Може би, може би този път всичко щеше да бъде наред.

Красич пристигна в апартамента на Тадеуш малко след осем часа. Носеше хартиен плик, пълен със сладкиши от турската пекарна, която се намираше близо до жилището му. Докато шефът му приготвяше кафето, той изсипа сладкишите в една чиния и разсеяно облиза трохите от пръстите си.

— Загадъчна личност е тази Каролайн Джексън — започна той. — Като че ли никой не знае нещо конкретно за нея. Чували са името й, но много малко хора я познават по лице. Пак разговарях с онзи дилър, с когото те е свързал Креймър. Казва, че се запознал с нея преди около шест години. Тогава се занимавала със съмнителни сделки с недвижими имоти в Норич.

— В какъв смисъл съмнителни? — Тадеуш сипа кафето и донесе чашите на масата. — Престани да обираш трохите, Дарко, вече не си селянин — упрекна го той приятелски.

Красич седна и отпи от врялото кафе. Горещината явно не го смущаваше.

— Научила отнякъде, че се планира строителството на супермаркет на мястото на каре стари сгради и решила да откупи мястото. Собствениците, които не искали да продават къщите на минимални цени, били убеждавани с по-нетрадиционни методи.

— Насилие? — попита Тадеуш и посегна към един полумесец, посипан със сусам.

— Само в краен случай. По-скоро тормоз на дребно, нали знаеш — счупени стъкла на колите, кучешки лайна в пощенската кутия, погребални венци пред вратата, таксита, които пристигат на всеки двайсет минути през нощта и твърдят, че са били повикани на този адрес. Очевидно има богато въображение. Тъй или иначе, накрая всички се съгласили да продават, с изключение на една възрастна дама, която настояла, че се е родила там и там ще си умре. Била абсолютно категорична до деня, в който се прибрала от пазар и намерила котката си, прикована към входната врата.

Тадеуш вдиша през зъби.

— Безмилостна. Такива жени обичам — усмихна се той. — Предполагам, че е направила добри пари, когато после е продала земята за супермаркета?

— Приятелчето на Креймър предполага, че е прибрала някъде към четвърт милион. Вложила го в нови сделки с недвижими имоти. Но винаги внимава да не се забърква в мръсната работа. Прави всичко на една ръка разстояние. А в търговията с наркотици не е замесена изобщо. Той й предложил веднъж участие в една сделка, но тя заявила, че не иска да има нищо общо с гангстерите, с които работел той. Чувал е, че има някакви интереси, свързани с една бивша американска военна база някъде на север, но няма представа за какво точно става дума.

— Е, до тук нещата съвпадат — Тадеуш избърса устата си с ленена салфетка и се пресегна към кутията с пурите. — А не успя ли да научиш нещо лично за нея? Нещо за произхода й?

— Съвпада с нещата, които ми разказа ти. Нали помниш онова момче, дето му платихме да проникне в компютъра на митницата миналата година? Ханзи, хакерът? Е, пак му дадох някоя и друга пара, за да види какво може да открие за тази Джексън. Родена е където и когато е казала на теб. Завършила е университета в Уорик. Живее на едно и също място през последните три години — някакво шибано провинциално имение в Съфък. Плаща си данъците. Данъчните инспектори я имат за финансов консултант на свободна практика, каквото и да означава това. Почтена гражданка, няма криминално досие, макар че веднъж е била обвинена в опит за възпрепятстване на правосъдието. Но случаят така и не бил внесен в съда.

— Има ли приятел? Съпруг, любовник?

— Нищо от този род. Креймър й вика Снежната кралица. Никога не я е виждал с мъж. Може да е лесбийка, но и за това няма никакви сведения.

Тадеуш поклати глава, самоуверено усмихнат.

— Не е лесбийка, Дарко.

Красич го изгледа стреснато.

— Да не си я чукал? — въпросът беше израз едновременно на възмущение и удивление.

Тадеуш поклати глава и издиша дима.