Вал Макдърмид - Последно изкушение

— Трябва да говоря с теб — продължи тя, вече по-уверено. Значи поводът беше професионален, не личен. — Възложиха ми задача, за която имам нужда от твоята помощ.

Стомахът му натежа, сякаш беше пълен с олово. Защо й трябваше да му причинява това? Знаеше добре причините, поради които той бе обърнал гръб на профилирането. Тъкмо тя би трябвало да проявява най-много разбиране.

— Няма нищо общо с профилиране — допълни Карол. Говореше припряно в желанието си да поправи вероятното погрешно предположение, което той бе направил незабавно.

— Става дума за мен. Трябва да свърша нещо, а не знам как да го направя. Надявам се ти да ми помогнеш. Бих пратила мейл, но ми се струва, че ще обясня нещата по-лесно, ако разговаряме. Можеш ли да ми се обадиш? Моля те. Благодаря.

Тони стоеше неподвижен и се взираше през прозореца в безизразните фасади на къщите от другата страна на улицата. Всъщност така и не бе успял да повярва, че Карол е останала в миналото му.

— Искаш ли чаша вино? — гласът на Френсиз, долетял от кухнята, прекъсна унеса му.

Той отиде при нея и каза:

— Аз ще налея.

После мина зад нея и се упъти към хладилника.

— Кой беше? — попита Френсиз между другото — по-скоро от учтивост, отколкото от интерес.

— Колега от предишната ми работа — Тони се зае да отваря бутилката и да налива вино в чашите, като криеше лицето си. После се прокашля. — Карол Джордан. Инспектор от полицията.

Френсиз се смръщи угрижено.

— Не беше ли тя…

— Същата, с която работих в двата случая с преследването на серийни убийци. Да, тя е.

Тонът му подсказваше, че няма да приеме да разговаря на тази тема. Тя знаеше историята в най-общи линии и винаги бе предполагала, че между него и някогашната му партньорка съществува нещо недоизказано. Сега, най-сетне, беше може би време да разрови костите на миналото и да види какво ще излезе.

— Били сте много близки, нали? — настоя тя.

— Работата по такива случаи винаги сближава колегите, докато трае следствието. Имате обща цел. Но после даже ви е неприятно да се събирате, защото така си припомняте неща, които бихте искали да изтриете от паметта си.

Отговорът му не издаваше нищо.

— Заради онова копеле Ванс ли се обажда? — попита Френсиз, съзнавайки, че той се опитва да я отклони от темата.

Тони остави чашата си до дъската за рязане.

— И ти ли знаеш?

— Нали казаха по новините.

— Но когато влязох, не го спомена.

Френсиз отпи от студеното сухо вино.

— Това е твоя работа, Тони. Мислех, че сам ще заговориш, когато пожелаеш. Ако сам не отвориш темата, значи не желаеш да разговаряме за това.

Той се усмихна накриво.

— Като че ли ти си единствената жена сред познатите ми, лишена от гена на любопитството.

— О, и аз съм любопитна, и то много. Но знам, че проявата на излишно любопитство е най-сигурният начин да провалиш една връзка.

Намекът за нейния провалил се брак беше доста смътен, също както малкото думи, с които Тони нарядко споменаваше бившата си работа на профайлър, но той разбра идеята.

— Ще й звънна набързо, докато ти приключиш тук.

Френсиз прекъсна работата си и го изпрати с поглед. Изпита усещането, че й предстои една от нощите, когато се будеше в студените предутринни часове от стоновете, които Тони издаваше насън, докато се мяташе, усукан в завивките. Тя никога не се оплака пред него; беше чела достатъчно за серийните убийци, за да може да предположи какви ужаси се крият в подсъзнанието му. Радваше се на това, което двамата можеха да споделят, но не искаше да се среща с неговите демони.

Не можеше да предположи доколко се различаваше в това отношение от Карол Джордан.

Карол се беше облегнала на дивана. С едната си ръка стискаше телефонната слушалка, а с другата чешеше козината на черния си котарак, Нелсън.

— Наистина ли нямаш нищо против? — попита тя, съзнавайки, че го казва съвсем формално. Тони никога не предлагаше нещо, което не можеше да даде.

— Ако искаш да ти помогна, трябва да видя инструкциите, когато ти ги дадат. Най-разумно би било да ги донесеш тук, за да ги разгледаме двамата — отвърна Тони с крайно делови тон.

— Наистина съм ти много благодарна.

— Няма проблем. В сравнение с това, върху което сме работили преди, ще бъде чисто удоволствие.

По гърба й полазиха мравки. Според едно поверие някой минаваше по гроба й.

— Чу ли, че Ванс обжалва?

— Съобщиха по радиото — каза Тони.

— Няма да успее, нали знаеш — каза тя с далеч по-голяма увереност, отколкото изпитваше всъщност. — Сега, благодарение на нашите усилия, той си е редови клиент на затворите на Нейно величество. Опита всички възможни номера, включително и най-невероятните, по време на процеса, и въпреки това ние успяхме да убедим във вината му съдебните заседатели, които бяха предварително настроени в негова полза. Номерата му няма да минат и пред Апелативния съд.