Вал Макдърмид - Последно изкушение

Той се учеше полека-лека как да промени това. Сега вече имаше мисия. Не знаеше колко време ще му трябва, за да я доведе до край, дори не беше сигурен дали ще разбере, че я е довел до край — освен може би ако престанеше да трепери всеки път, когато се сетеше за детството си. Но това, което вършеше, беше необходимо, а беше и осъществимо. Беше направил първата крачка по дългия път. И дори само тя го караше вече да се чувства по-добре.

Сега, докато корабчето пореше вълните на Рейн в посока към холандската граница, настана времето да утвърди плановете си за втория етап. Съвсем сам в кабината, той взе клетъчния си телефон и набра един номер в Лайден.

Карол гледаше неразбиращо тримата членове на комисията.

— Искате да изпълнявам нечия роля за вас? — попита тя, като се стараеше тонът й да не издава колко е удивена.

Морган подръпна крайчеца на ухото си.

— Знам, че звучи малко… необичайно.

Карол не можа да не повдигне вежди.

— Бях останала с впечатлението, че съм повикана на интервю във връзка с поста, за който се кандидатирах — посредник между Националната следствена служба и Европол. Не съм убедена, че разбирам какво става тук.

Торсън кимна съчувствено.

— Объркването ви е разбираемо, Карол. Но се налага да оценим способностите ви да работите под прикритие.

Морган я прекъсна.

— Имаме една текуща следствена операция, при която набирането на доказателствен материал изисква преминаването на няколко европейски граници. Убедени сме, че вие можете да имате уникален принос за успеха на тази операция. Но трябва да сме сигурни, че имате нужните качества да доведете работата си до край. Че можете да влезете в чужда кожа, без неудобството да ви личи.

Карол се намръщи.

— Съжалявам, сър, но това като че ли няма никаква връзка с работата на посредник за Европол. Мислех, че се кандидатирам за пост, на който се изисква да бъда аналитик, а не оперативен работник.

Морган погледна Съртийс, който кимна и пое щафетата.

— Карол, всички в тази стая са напълно убедени, че бихте били идеален посредник между Националната следствена служба и Европол. Но докато обсъждахме вашата кандидатура, ни стана ясно, че има нещо специфично, което само вие можете да осигурите в контекста на тази конкретна, сложна операция. Поради това ви молим да прецените дали бихте се заели да работите под прикритие в продължение на един ден, за да наблюдаваме реакциите ви в напрегната ситуация. Какъвто и да бъде изходът, мога да ви обещая, че това няма да повлияеш решението ни за вашата годност да се присъедините към НСС като посредник за Европол.

Карол обмисли бързо казаното от Съртийс. Звучеше така, сякаш й казваха, че ще получи работата при всички положения. Убеждаваха я, че няма какво да изгуби, ако приеме ексцентричното им предложение.

— Какво точно искате от мен? — попита тя. Лицето й не изразяваше нищо, тонът й беше неутрален.

Торсън се включи в разговора.

— Утре ще получите пълни инструкции за ролята, която трябва да изпълните. В определен ден ще отидете там, където ви бъде посочено и ще направите всичко по силите си да постигнете целите, споменати в инструкцията. Не трябва да излизате от ролята си от мига, в който напуснете дома си, докато някои от нас не ви уведоми, че задачата ви е приключила. Ясно ли е.

— С представители на обществеността ли ще имам работа, или с колеги? — попита Карол.

На червендалестото лице на Морган се изписа усмивка.

— Съжалявам, но засега не можем да ви кажем нищо повече. Утре сутринта ще получите инструкциите. От настоящия момент сте в отпуск. Уредихме това с вашите ръководители. Ще имате нужда от време да проучите инструкциите и да се подготвите за ролята. Други въпроси?

Карол прикова в него хладния поглед на сивите си очи, който вършеше такава добра работа в стаите за разпит.

— Получих ли назначението?

— Получихте назначение, инспектор Джордан. Може нещата да не са се развили точно така, както очаквахте, но мисля, че би било честно да ви кажем, че няма още дълго да работите в централата на полицията.

Докато шофираше обратно към апартамента си близо до центъра по изкуствата „Барбикан“, Карол почти не забелязваше кипящото около нея улично движение. Макар да считаше, че като професионалист е свикнала винаги да очаква неочакваното, събитията днес следобед я свариха напълно неподготвена. Първо неочакваната поява на Пол Бишоп и после странната насока, която взе интервюто за работа.