Едгар Уолъс - Червеният кръг

— А как се чувства бедният Флъш? — попита хладно Талия.

Лицето на Мили Макрой потъмня.

— Виж какво — грубо каза тя. — Няма да ти позволя да говориш за Флъш с такъв тон, разбра ли? Той е там, където ти трябваше да бъдеш. Защото сте в играта заедно.

— Не ставай глупава. Свали си шапката и седни. Знаеш ли, като те гледам, Макрой, си мисля за едно време.

Момичето измърмори нещо под носа, но прие поканата.

— Исках да те видя заради Флъш — каза то. — Говори се, че го обвиняват в убийство, но ти знаеш, че не е способен на такова нещо.

— Зная ли? Защо пък трябва да зная? — възкликна Талия. — Аз дори нямах представа, че е бил в къщата, докато не го прочетох в сутрешните вестници — нали е чудесно, че тези от пресата ни поднасят новините още топли.

Мили Макрой не беше дошла да обсъжда с Талия предприемчивостта на журналистите и затова бързо се върна на темата, която, както се очакваше, бе Флъш Барнет и неговото непосредствено бъдеще.

— Няма да се карам с теб, Дръмънд — каза тя.

— Радвам се да го чуя — отвърна Талия. — Между другото не виждам за какво бихме се карали.

— Може и да е така, а може и да не е — иронично подхвърли мис Макрой. — Въпросът е какво смяташ да направиш за Флъш? Ти познаваш всички важни клечки, а освен това работиш и за онази свиня Йейл — тя почти изсъска. — Нали Йейл беше човекът, който отвори очите на Пар за сделката в Марисбърг. Пар няма достатъчно мозък, за да се сети сам. Всъщност не работеше ли ти през цялото време за Йейл?

— Не ме карай да се смея — отвърна презрително Талия. — Наистина аз работя за Йейл, но дотолкова, доколкото е работа писането на писма и подреждането на бюрото му. Не разбирам за какви важни клечки говориш, а и какво мога да направя аз за Флъш Барнет.

— Можеш да отидеш при инспектор Пар и да му разкажеш някоя изтъркана история. Аз съм обмислила всичко. Ще кажеш, че Флъш си е падал по тебе, проследил те е в къщата и не е успял да излезе.

— А какво ще стане с репутацията ми? — хладно попита Талия. — Не, Мили Макрой, ще трябва да измислиш нещо по-умно, между другото, от казаното тази сутрин не разбрах да обвиняват Флъш в убийство.

Тя се изправи и прекоси бавно стаята.

— Освен това, какво общо имам аз с твоя младеж? Защо да се излагам на опасност, застъпвайки се за него?

— Ще ти кажа защо — Мили Макрой се изправи с ръце на кръста и погледна свирепо Талия. — Защото, когато започне делото Брабазон, нищо няма да е в състояние да ме спре да отида пред съда и да кажа няколко думи за това как бързо натрупа пари, докато му беше секретарка. Е, скъпа, това май те накара да подскочиш!

— Когато делото Брабазон започне? — повтори бавно Талия — Защо? Те хванаха ли го?

— Пипнаха го снощи — съобщи триумфално мис Макрой. — Работа на Пар. Бях в полицията за едни пари, които Флъш ми остави, когато го доведоха.

— Брабазон затворник — произнесе бавно Талия. — Горкият стар Браб!

Мис Макрой я наблюдаваше с присвити очи. Тя никога не бе харесвала Талия Дръмънд, а сега направо я мразеше. Но наред с това се страхуваше от нея, тъй като студенината й излъчваше нещо зловещо.

— Ще направя, каквото мога за Флъш Барнет — каза Талия. — Но не от страх, че ще ме предадеш в съда, където сигурно се чувстваш като у дома си, а защото бедният малък нещастник наистина не е виновен за убийството.

Мис Макрой преглътна описанието на любовника си.

— Ще поговоря с Йейл утре сутринта. Не знам дали ще успея да помогна, но ако ми даде възможност, ще се опитам да проведа с него един откровен разговор.

— Благодаря ти — каза малко по-любезно мис Макрой и продължи простодушно да се възхищава на апартамента.

Талия я развеждаше по стаите.

— Какво е това?

— Кухнята — каза Талия, но не направи опит да отвори вратата. Момичето я изгледа подозрително.

— Имаш ли си приятел? — попита то, и преди Талия да успее да го спре, натисна дръжката и влезе.

Кухнята беше малко и празно помещение. Лампата светеше и това подсказа на мис Макрой, че домакинята е била тук, преди да й отвори.

Талия се канеше да се разсмее на явното разочарование, изписано по лицето на Мили Макрой, но изведнъж усмивката й застина. Тя видя момичето да приближава умивалника и да взема оттам едно шишенце.

— Какво е това? — попита Макрой и прочете етикета.

Шишенцето беше наполовина пълно с безцветна течност, но тя не си направи труд да махне тапата, защото етикетът подсказваше всичко, което искаше да знае.

— Хлороформ и етер — прочете Мили, гледайки втренчено жената пред себе си. — За какво ти е трябвал хлороформът?