Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Познавате ли ги? — попита бързо Фройънт.

— Никога не съм имал вземане-даване с тях — поклати глава адвокатът, — но, разбира се, знаех за тях и зная, че са хитри хора. Вероятно Брабазон съзнателно или несъзнателно им е вършил работа. В такъв случай може да им бъде трудно да пласират парите, защото укривател на банкноти мъчно се издирва. Какво да правя, когато открия някоя от тези банкноти и лицето, което я е прекарало?

— Искам да ме уведомите веднага — каза Фройънт, — но на никого другиго да не казвате. Сигурно разбирате, че това е въпрос, от който зависи животът ми, и ако случайно Червеният кръг узнае, че се опитвам да си възвърна парите, ще стане много напечено за мен.

Адвокатът се съгласи.

Червеният кръг явно го интересуваше, защото той се побави, като умело отрупваше работодателя си с въпроси, без мистър Фройънт да разбере, че адвокатът неусетно го „изстисква“.

— Те са нещо ново сред престъпниците — казваше той. — В Италия, където се подвизава Черната ръка, искането на пари, последвано от смъртна заплаха, е съвсем обикновено явление, но мислех, че то е невъзможно в нашата страна. Най-учудващото е, че Червеният кръг остава недосегаем. Предполагам — каза той замислено, — че в него има един-единствен човек, който си служи с голям брой хора, които не се познават един друг и всеки си има определена задача. Иначе отдавна да бяха го предали. Само благодарение на това, че хората, които му служат, не го познават, той може да продължава дейността си.

Мистър Хегит си взе шапката.

— Впрочем познавахте ли Феликс Марл? Един наш клиент е обвинен в ограбване на неговата къща. Мистър Барнет. Може да не сте чували за него.

Мистър Фройънт не бе чувал за Флъш Барнет, но познаваше Марл, а Марл го интересуваше почти толкова, колкото Червеният кръг интересуваше адвоката.

— Познавах Марл. Защо питате?

Адвокатът се усмихна.

— Странен човек — каза той. — Необикновен човек в много отношения. Той е бил член на банда, измамвала френски банки. Предполагам, че това не ви е известно? Неговият адвокат дойде да говори с мен днес. Изглежда, че някоя си мисис Марл се е явила да предяви претенции за имуществото му и е разказала цялата история. Той и някой си Лайтмън натрупали цяло състояние във Франция, преди да бъдат заловени. Марл щял да бъде пратен на гилотината, само че станал свидетел на обвинението. Лайтмън, предполагам, е паднал под ножа.

— Какъв очарователен човек трябва да е бил мистър Марл! — възкликна мистър Фройънт иронично.

Дребният адвокат се усмихна.

— Какви очарователни хора сме всички ние, когато се разкрие животът ни! — каза той. Този завоалиран намек обаче не се хареса на мистър Фройънт, защото той се хвалеше, че животът му е открита книга. Би могъл да добави: като банковата му книжка.

Значи Брабазон беше пласьор на откраднати банкноти, а Марл — осъден убиец! Мистър Фройънт се учуди как Марл е успял да избяга от затвора, който сигурно е бил строг, и вътрешно се радваше, че деловите му отношения с покойника не бяха завършили чак толкова катастрофално.

Той се облече и отиде да вечеря в клуба си. Когато колата му навлезе в Пел Мел, една улична лампа освети залепен афиш, който му напомни неприятния факт, че тази вечер е с петдесет хиляди лири стерлинги по-беден, отколкото беше сутринта.

— Десет хиляди награда! — промърмори той. — Ами! Кой би издал съучастниците си? Предполагам, че Брабазон не би посмял.

Но той не познаваше Брабазон.

Мистър Брабазон седеше в студената стая на горния етаж на къщата при реката и бавно преглъщаше голямо парче хляб със сирене. Беше още в същия фрак, с който го завари предупреждението, и изглеждаше комично в модните си, но вече зацапани и прашни дрехи. От мръсотията в къщата бялата му риза беше посивяла, яката липсваше, а наболата му брада само допълваше общия небрежен вид.

След като приключи със закуската, мистър Брабазон отвори внимателно прозореца и изхвърли остатъците от хляба, после повдигна капака на пода и се спусна по стълбата към голямата кухня в задната част на къщата. Нямаше сапун, нито кърпа, но реши да опита да се измие с помощта на една от двете носни кърпички, които беше взел със себе си в бързината. Като изключим дрехите върху самия него — палто и мека филцова шапка, нахлузени преди бягството, той беше съвсем неподготвен за подобно неочаквано приключение.

Продуктите, донесени от тайнствения човек през нощта след настаняването му в скривалището, бяха почти на привършване (беше прекарал 24 часа без храна, но в страха си го осъзна, едва когато непознатият донесе кошницата с провизиите). Нервите му бяха опънати до крайност. Седмицата, прекарана в тази дупка далече от света, и съзнанието, че полицията го търси, че му предстои да излежи дълга присъда след като го заловят, бяха заличили обичайното невъзмутимо изражение от лицето му.