Едгар Уолъс - Червеният кръг

— А сега — заговори Пар добродушно, — след като ви оказах морална подкрепа, може би ще ми направите същата услуга. В полицейското управление аз не съм толкова „персона грата“ 2 2 Желана личност (лат.). — Б.пр. , колкото сте вие. Елате да се видите с комисаря и да му разкажете какво се случи.

Кантората на Дерик Йейл беше тиха и пуста. Десет минути бяха минали, откакто бръмченето на асансьора бе показало, че тримата мъже са си тръгнали. Тишината бе нарушена от изщракване, вратите на големия шкаф в ъгъла на кабинета на Дерик Йейл бавно се отвориха и оттам излезе Талия Дръмънд. Тя затвори вратите подире си и постоя малко, дълбоко замислена, оглеждайки стаята. От джоба си извади ключ, отключи вратата, мина в коридора и заключи вратата подире си.

Талия не натисна копчето за повикване на асансьора. В другия край на коридора имаше тясна стълба, свързана със стаята на портиера на най-горния етаж, която се използуваше само от него. Тя се спусна по нея. В най-долния й край имаше врата, водеща за двора на сградата. Отключи и нея, и скоро след това се вля в потока прибиращи се вкъщи чиновници, които задръстваха тротоара в този час.

„Обединената търговска банка е упълномощена да предложи награда от десет хиляди лири стерлинги за сведения, които биха довели до арестуването и осъждането на главатаря на бандата, известна под названието Червен кръг. Заедно с тази награда министърът на вътрешните работи обещава помилване на всеки член на бандата, при условие, че не е действително виновен за предумишлено убийство и че ще даде сведения и показания, необходими за осъждането на мъжа или жената, известни като Червения кръг.“

На всяко табло за съобщения, във всяка пощенска станция, във всеки полицейски участък съобщението пламтеше с кървавочервени печатни букви.

На път за кантората си Дерик Йейл видя съобщението, прочете го и отмина, питайки се как ли би въздействувало то на по-второстепенните членове на бандата, които се бе наел да залови.

Талия Дръмънд го прочете от горния етаж на един автобус, когато той спря близо до едно табло за обяви да вземе пътник, и се усмихна скришом. Ала най-поразително беше въздействието на афиша върху Харви Фройънт. Лицето му поруменя и очите му светнаха; това почти го подмлади. Той също беше на път към кантората, когато прочете съобщението, но забърза обратно към дома си и извади от едно чекмедже в кабинета си някакъв дълъг списък. Това бяха номерата на банкнотите, които Червеният кръг бе взел, и тон го бе съставил грижливо, почти страстно.

Сега собственоръчно го преписа — работа, която го занимава до късно сутринта. Когато завърши, написа едно писмо, приложи новия списък на номерата, адресира го и го подаде лично до една адвокатска кантора, за която знаеше, че се специализира в издирването на загубена и открадната собственост.

Фирмата „Хегитс“ и по-рано му бе вършила добри услуги и на другата сутрин пристигна неин представител, мистър Джеймс Хегит, старши съдружникът, съсухрен дребен човек, който непрекъснато подсмърчаше.

Името Хегит не се ползуваше с всеобщо уважение, а и адвокатите, когато се срещаха, не говореха за него с респект и симпатии. И все пак това беше една от най-преуспяващите адвокатски кантори в града. Повечето от клиентите й бяха на границата или прекрачили границата, която дели законното от незаконното, но тя беше много полезна и за спазващите законите граждани, често с нея се консултираха дори по-известни кантори, чиито клиенти желаеха да си възвърнат ценни предмети, отнети им от крадци. По някакъв загадъчен начин „Хегитс“ можеха винаги да издирят някой „джентълмен“, който бе „чувал“ за загубената ценност, и в повечето случаи липсващият предмет се възстановяваше.

— Получих писмото ви, мистър Фройънт — каза дребният адвокат — и мога още отсега да ви заявя, че едва ли някоя от тези банкноти ще мине през обичайните канали. — Той помълча и облиза устните си, гледайки покрай мистър Фройънт. — Най-големият укривател на откраднати вещи го няма, тъй че излишно е да го споменавам.

— За кого става дума?

— За Брабазон — бе смайващият отговор и Фройънт изгледа събеседника си учудено.

— Да не би да имате предвид Брабазон от банката „Брабазон“?

— Да, точно него имам предвид — кимна Хегит. — Трябва да ви кажа, че той въртеше по-голям бизнес с откраднати пари от когото и да било друг в Лондон, разбирате ли, парите могат да минат през банката му, без никой да усети, и тъй като въртеше голям бизнес и с чужбина и непрекъснато обменяше пари за износ, работата му вървеше добре. Ние знаехме кой е укривателят. Когато казвам, че знаехме — поправи се той, — имам предвид, че имахме силно подозрение. Като блюстители на закона, разбира се, би трябвало да уведомим властите, ако сме сигурни. Но сметнах за по-благоразумно да дойда да ви обясня, че ще бъде много трудно да намерим тези пари. Повечето откраднати банкноти отиват в конния тотализатор, но значително количество отива в чужбина, където много по-лесно могат да се обменят и много по-трудно да се издирят. Вие казвате, че Червеният кръг е свършил тази работа?