Едгар Уолъс - Червеният кръг

В единия край имаше голяма мрачна каменна магазия, опираща до края на пристана и явно свързана с къщата. При въздушно нападение през войната бе разрушен един ъгъл от стената и бяха откъртени няколко плочи, които бяха оставили гол скелет от гниещи покривни греди.

— Весело място — каза Йейл, отваряйки вратата.

— Можете ли да си представите елегантния Брабазон в такава обстановка?

Коридорът беше прашен. От тавана висяха паяжини, къщата беше тиха и безжизнена. Обиколиха набързо стаите, без обаче да открият някаква следа от беглеца.

— Тук има тавански етаж — каза Йейл, сочейки редица стъпала, водещи към един капак на тавана на горния етаж.

Той изтича по стъпалата, отвори капака и изчезна. Пар го чуваше да снове насам-натам и скоро слезе обратно.

— Там няма нищо — каза той, затръшвайки капака на мястото му…

— Не съм и очаквал да намерите нещо — каза Пар и го поведе извън къщата.

Докато вървяха по буренясалата пътека към пътната врата, някакъв бледолик човек ги наблюдаваше през прашното стъкло на едно таванско прозорче, човек с едноседмична брада, в лицето на когото дори най-близките му приятели не биха познали известния банкер мистър Брабазон.

— Вие сте глупак, сър, и идиот. Аз ви мислех за умен детектив, а сте глупак!

Мистър Фройънт беше разярен и причината беше спретнатата купчинка банкноти на бюрото му.

Като гледаше как от ръцете му се изплъзват толкова много пари, скъперникът изпитваше неописуемо терзание и очите му ту се отвръщаха от тази купчинка богатство, ту почти моментално се приковаваха отново в нея.

Дерик Йейл не беше от обидчивите.

— Може и да съм — каза той, — но аз върша работата си както си знам, мистър Фройънт, и щом смятам, че момичето може да ме заведе до Червения кръг — а съм уверен в това, — ще я взема на работа при себе си.

— Запомнете думите ми — Фройънт размаха пръст пред лицето на детектива, — това момиче е с бандата. Ще се убедите, приятелю, че тя е куриерът, който ще дойде за парите!

— В такъв случай ще бъде незабавно арестувана — отвърна детективът. — Повярвайте ми, мистър Фройънт, аз не възнамерявам да изпускам от очи тези банкноти, но ако Червеният кръг ги вземе, ще отговарям аз, а не вие. Моето задължение е да спася живота ви и да отклоня отмъщението на Кръга от вас към мен.

— Много правилно, много правилно — побърза да каже мистър Фройънт, — точно така трябва да се действува, Йейл. Виждам, че не сте толкова глупав, колкото ви мислех. Нека бъде по вашему — рече той. Опипа нежно банкнотите, напъха ги в един продълговат плик и ги подаде с явна неохота на детектива, който прибра плика в джоба си.

— Сигурно няма никаква вест за Брабазон? Този мошеник ми отмъкна повече от две хиляди лири стерлинги, които сглупих да вложа в едно от скапаните предприятия на Марч.

— Знаехте ли нещо за Марл? — попита детективът, отваряйки вратата.

— Зная само, че беше мошеник.

— Знаехте ли нещо, което да не е толкова известно? — запита Йейл търпеливо.

— Мисля, че е дошъл от Франция — отговори Фройънт.

— Зная много малко за него. Всъщност Джеймс Бирдмор ми го представи. Говореше се, че бил замесен в далавери с имоти във Франция и че лежал в затвор там, но аз не обръщам особено внимание на клюките. Той ми беше полезен и спечелих значителна сума от повечето си капиталовложения при него.

Детективът се усмихна. Щом е така, помисли си той, по-добре този скъперник да прости на грешния Марл за последните си загуби.

Когато се върна в кантората си, завари там Пар, който го чакаше с Джек Бирдмор.

Той не бе очаквал посещение от младия човек и се сети, че всъщност тук го влечеше Талия Дръмънд, за чието отсъствие Йейл тактично се извини.

— Освободих мис Дръмънд да си отиде вкъщи, Пар — каза той. — Не искам момичето да се бърка в работата, която ми предстои днес след обед. Може да се стигне до някаква малка схватка.

Той погледна с любопитство Джек Бирдмор.

— За което, предполагам, вие не сте подготвен.

— Ще бъда разочарован, ако няма такова нещо — каза Джек весело.

— Какъв е планът ви? — попита Пар.

— Аз ще вляза в стаята си няколко минути преди пристигането на куриера. Ще заключа и двете врати — за коридора и за този външен кабинет. Ключът на тази врата ще оставя откъм вашата страна и ще ви помоля да ме заключите. Целта ми е, разбира се, да предотвратя изненада. Щом чуете почукването и чуете да ставам, да отивам до вратата и да я отключвам, ще знаете, че посетителят е пристигнал, а когато вратата се затвори отново, искам да застанете отвън в коридора.