Едгар Уолъс - Червеният кръг

Докато четеше в главата му се зароди идея. Десет хиляди лири и опрощаване. Беше сигурен, че на сутринта ще успее да избяга, но съществуваше и голяма вероятност да го хванат, и какъв щеше да бъде животът му занапред? Живот на преследвано куче. Това дори парите не биха могли да компенсират. Десет хиляди лири и свобода! Никой не знаеше за парите, които беше измъкнал от Феликс Марл. Ще ги депозира в банката и на сутринта ще отиде право в Управлението на полицията да разкаже всичко, което знае. Ще разобличи Червения кръг.

— Да, ще го направя — каза гласно той.

— Мисля, че постъпваш много мъдро.

Гласът идваше някъде иззад лакътя му и той се извърна. Към него безшумно приближаваше дребно набито човече, обуто в обувки с гумени подметки. Брабазон го позна веднага.

— Инспектор Пар — промълви той задавено.

— Точно така — каза инспекторът. — А сега, мистър Брабазон, ще се разходите ли малко с мен или ще ми създадете неприятности?

На влизане в полицията те се разминаха с една жена, но пребледнелият Брабазон не разпозна в нея бившата си служителка. Той остана зад желязната решетка, докато четяха със студен и официален тон заповедта за неговото арестуване.

— Можете да си спестите много неприятности, мистър Брабазон — каза инспектор Пар, — ако ми кажете истината. Зная къде сте отседнали — хотел „Брайтс“ на Юстън роуд. Пристигнахте късно снощи. Имате запазено място на името Томсън за кораба „Айтинга“, заминаващ утре сутринта от кея Виктория за Нова Зеландия.

— Господи! — изпъшка Брабазон. — Как успяхте да научите това?

Но инспектор Пар не му отговори.

Брабазон нямаше намерение да лъже. Разказа всичко, което знаеше, всичко, което се беше случило от момента, когато му се обадиха по телефона и го предупредиха да бяга, до арестуването му.

— Значи бяхте в къщата през цялото време — попита замислено инспекторът. — Как успяхте да се скриете от мистър Йейл?

— Това мистър Йейл ли беше? — възкликна Брабазон. — Стори ми се, че бяхте вие. Има една вътрешна стая в къщата — мисля, че е била склад навремето — и аз се бях скрил зад вратата. Той дойде почти до мен. Щях да умра от страх.

— Значи Йейл излезе прав. Били сте в къщата — каза инспекторът, повече на себе си, отколкото на него. — А сега какво смятате да правите, Брабазон?

— Ще ви разкажа всичко, което знам за Червения кръг. Мисля, че информацията ще бъде достатъчна, за да го арестувате. Но трябва да бъдете много предпазливи.

Пар усети как в думите му се възвръща нещо от предишната надменност.

— Казах ви, че той подмени моите пари с негови. Сигурен съм, че го направи, защото се страхуваше да не са записани номерата им. Моите банкноти бяха от една серия — серия Е19 — и аз мога да ви дам номерата на всяка една от тях — и продължи по-спокойно, — така че няма да успее да ги подмени.

— Това бяха парите на Фройънт, нали? — каза инспекторът. — Продължавайте.

— Предишните той нямаше да посмее да ги подмени, но ще подмени моите. Не разбирате ли какъв шанс ви дава това?

Инспекторът беше настроен скептично, но независимо от това, малко след като Брабазон беше отведен в килията, той позвъни на Фройънт и му разказа онова, което считаше, че трябва да знае от случилото се.

— Парите у вас ли са? — попита нетърпеливо Фройънт.

— Елате веднага вкъщи.

— Ще ви ги донеса с удоволствие — отвърна Пар, — но съм длъжен да ви предупредя, че това не са вашите пари, макар че по брой отговарят на онези, които сте прехвърлили на Червения кръг.

Малко по-късно той обясни ситуацията на мистър Фройънт. Скъперникът не се потруди да прикрие разочарованието си. Изглежда беше убеден, че при каквито и обстоятелства да са възвърнати парите, той е длъжен да предяви претенциите си. Малко след това инспектор Пар усети, че настроението му се подобри. Фройънт заговори по-спокойно и изведнъж попита:

— Имате ли номерата на банкнотите, които Брабазон е дал на непознатия?

— Лесни са за запомняне — каза Пар. — Те са поредни — и той изреди номерата.

Мистър Фройънт бързо ги отбеляза в тефтерчето си.

Когато гостенката й пристигна, Талия Дръмънд пишеше писмо. Мили Макрой беше последният човек, когото очакваше да се обади. Момичето изглеждаше болно и уморено, но не дотам, за да сдържи възхищението си от изисканата приемна, в която я покани Талия. Прислужникът си беше отишъл да преспи вкъщи.

— Та това е цял палат, скъпа — възкликна мис Макрой, и неохотно погледна Талия с възхищение. — Само ти можеш да го направиш по-добре от бедния Флъш.