Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Влезте, сър — червеното му лице беше почервеняло още повече. — Седнете! Моля да ме извините, че ви накарах да чакате.

Стаята, в която се озоваха, беше хубава и обзаведена с вкус. Джек се упрекваше, че е очаквал нещо по-различно.

Лелята на мистър Пар, възрастна дама с просташки маниери, вероятно му причиняваше голямо неудобство. Докато тя се разхождаше из стаята, инспекторът не я изпускаше от очи и заговореше ли, я прекъсваше учтиво, но много настоятелно.

Вечерята на инспектора беше сервирана върху една табла. Той вероятно бе почти привършил, когато Джек почука на вратата.

— Надявам се, че ще ни извините за безпорядъка, мистър…

— Бирдмор — подсказа Джек.

— Тя няма да го запомни никога — промърмори инспекторът.

Не умея да се грижа за къщата, както мама — продължи лелята.

— Разбира се, че не, лельо, разбира се, че не — прекъсна я бързо мистър Пар. — Малко не ти достига. Та какво искахте да знаете, мистър Бирдмор?

Усмихнат Джек се извини за посещението си.

— Червеният кръг е толкова заплетен случай, че започвам да подозирам във всяко ново действащо лице главния герой каза той. — Мислите ли, че арестът на Брабазон ще ни помогне?

— Не зная — бавно отговори Пар. — Съществува възможност Брабазон действително да ни помогне много. Между впрочем аз поставих един от моите хора да го пази и наредих пазачът да не влиза в килията му при каквито и да било обстоятелства.

— Имате предвид Сибли, морякът, който беше отровен?

Пар кимна.

— Не мислите ли, мистър Бирдмор, че това беше най-мистериозното от всичките убийства на Червения кръг?

Той зададе въпроса си напълно спокойно, но в очите му имаше някакъв блясък, който не остана незабелязан за Джек.

— Вие се смеете. Защо? Не сте ли съгласен, че беше мистериозно?

— Разбира се — отвърна инспекторът. — В известно отношение отравянето на Сибли ще бъде много по-ключов момент за залавянето на Червения кръг от ареста на нашия приятел Брабазон.

— Бих искала да не разговаряте за престъпници и престъпления — каза раздразнено лелята. — Наистина си непоносим, Джон. Това може би се е харесвало на мама.

— О, разбира се, лельо. Съжалявам! — бързо каза Пар. Когато тя излезе от стаята, любопитството на Джек Бирдмор надделя над възпитанието му.

— Мама изглежда е била образец за подражание — усмихна се той, чудейки се дали не прекали.

Смехът, който чу, го успокои.

— Да, почти образец. Тя сега не живее при нас.

— Това ваша майка ли е, мистър Пар?

— Не, моя баба — отвърна мистър Пар и Джек го погледна изненадан.

Инспекторът трябва да беше към петдесетте и Джек бързо пресметна приблизителната възраст на тази възхитителна баба, която се интересуваше от престъпления и поддържаше къщата подредена.

— Тя сигурно е една чудесна стара дама — каза той. — Предполагам, че би я заинтригувал дори Червеният кръг.

— Да я заинтригува — мистър Пар се засмя. — Ако майка беше по следите на тази банда и имаше моята власт, още същата вечер всички щяха да се отзоват в полицията на Канон стрийт, но — той направи пауза, — уви не са.

През цялото време, докато говореха, Джек се питаше, защо независимо от реда, стаята все пак му изглеждаше неподредена. Той не остана за дълго насаме с мислите си, тъй като мистър Пар беше необикновено бъбрив събеседник. Инспекторът разказа на Джек за някои неприятни подробности от разговора си с комисаря.

— Естествено шефовете на полицията са много обезпокоени от тази поредица престъпления — каза Пар. — От 50 години насам не се е случвало подобно нещо. На практика, струва ми се, че след Джек Изкормвача не е имало такава кървава вакханалия. Може би за вас, мистър Бирдмор, ще бъде интересно да знаете, че от 50 години насам Червеният кръг, който и да е той, е първият организиран престъпник, с който трябва да се справим. Престъпните организации са рисковано предприятие, тъй като сигурността им зависи от чувството на дълг, което се предполага, че притежава всеки крадец, и което лично аз не съм срещал никога. Ето защо играта свършва много бързо. Червеният кръг очевидно е човек, който не се доверява никому. Той не може да бъде предаден, защото няма кой да го предаде. Малобройните членове на бандата също не могат да се предават един друг, защото за мен вече е ясно, те нито се познават, нито си знаят имената.

Пар продължи да разказва интересни случаи от своята практика. Беше близо единадесет и половина, когато Джек скочи и взе отново да се извинява.