Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Какво? — почти изкрещя той.

Мосю Брасард го гледаше с широко отворена уста.

— Защо, какво се е случило, мосю? — едното му око се насочи към изцапания килим.

— Червеният кръг! Какво искате да кажете? — попита Фройънт с треперещ от вълнение глас.

— Имам предвид Лайтмън — кимна Брасард, изненадан от ефекта на думите си. Червеният кръг беше популярното му име. Моят счетоводител може би знае повече, тъй като за разлика от мен, се интересуваше от случая.

Той позвъни и след малко влезе един възрастен французин.

— Спомняш ли си Червения кръг, Жул?

Старият Жул кимна.

— Много добре, мосю. Аз присъствах на екзекуцията. Какъв ужас! — той вдигна красноречиво ръце.

— Защо го наричаха Червения кръг? — попита Фройънт.

— Заради белега — човекът прокара пръст по врата си. — Около гърлото му, мосю, имаше червен кръг, кожа с такъв цвят. Много преди екзекуцията се носеше легенда, че няма нож, който може да го посече, защото подобни белези са магически. Мисля, че се касае за белег по рождение, но помня как по пътя за екзекуцията срещнах много хора — моят приятел Тиеп например, — които бяха сигурни, че изпълнението на смъртното наказание няма да се състои. Ако са знаели, че палачът и неговите асистенти ще бъдат пияни — допълни Жул, — и че ще монтират така зле гилотината, че на сутринта ножът да засече, то те са били много интелигентни.

Мистър Фройънт дишаше учестено.

Малко по малко истината излизаше наяве.

— Какво стана с Червения кръг? — попита той.

— Не зная — промърмори Жул. — Изпратиха го на една от островните колонии, а Марл беше освободен, защото даде показания. Чух преди известно време, че Лайтмън е избягал, но не знам доколко е вярно.

Лайтмън беше избягал. Фройънт вече се досещаше. Той прекара деня в трескаво претърсване на всички налични документи, в посещение при прокурора и завърши напрегнатите си 12 часа край бюрото на директора на затвора, разглеждайки снимки.

Може да се каже, че когато мистър Харви Фройънт си легна тази вечер в хотел „Англез“, той изпитваше чувство на дълбоко удовлетворение и приятната мисъл, че е постигнал успех там, където най-умният полицай се беше провалил. Тайната на Червения кръг беше разкрита.

Пътуването на Харви Фройънт до Франция не остана незабелязано както за Дерик Йейл, така и за инспектор Пар. А ако телеграмата на Талия бе достигнала предназначението си, същото се отнасяше и за Червения кръг.

Посланията, които изпрати Талия, станаха повод Дерик Йейл да отиде в управлението на полицията същата вечер, в която мистър Фройънт се завърна тържествуващ от Франция.

Когато Пар влезе в офиса си, той завари Йейл, седнал зад бюрото, да демонстрира с удоволствие пред подбрана група полицейски служители необикновените си способности.

В това отношение те бяха удивителни. Взимайки един пръстен, той успя да отгатне не само известните вече факти, но и за голямо притеснение на смаяния притежател, една малка тайна от интимния му живот.

Когато Пар влезе, един от сътрудниците му подаде запечатан плик. Той погледна написания на машина адрес и го сложи в протегнатата ръка на Йейл.

— Кажи кой го изпраща?

Йейл се усмихна.

— Един много дребен мъж с невероятно руса брада. Говори носово и има магазин.

Лека усмивка озари лицето на Пар.

Йейл добави:

— Не е телепатия. Знам това от мистър Джонсън от Милдрид стрийт.

Той се засмя на озадачения вид на инспектора и когато останаха насаме му обясни:

— Разбрах, че сте открили мястото, до което са изпращани всички послания за Червения кръг. Аз го знаех отдавна и четях всяко пристигнало съобщение. Мистър Джонсън каза, че провеждате разследвания и аз го помолих да ви даде пълна информация в надписания плик, който му изпратихте.

— Излиза, че сте знаели мястото през цялото време? — каза бавно Пар.

Дерик Йейл кимна.

— Знаех, че съобщенията, предназначени за Червения кръг, са адресирани до този дребен счетоводител и че всеки следобед и надвечер едно момче отива да ги прибере. Срамувам се да си призная, че нито веднъж не успях да проследя човека, който изпразва джоба на момчето.

— Изпразва джоба на момчето? — повтори Пар.

Йейл се наслаждаваше на загадъчната ситуация.

— Било наредено момчето да слага писмата в джоба си и да върви по оживената Хай стрийт. Докато се разхождало, някой ги е прибирал от джоба му, без то да разбере.

Инспектор Пар се отпусна на стола, който Йейл току-що бе освободил и потърка брадата си.