Едгар Уолъс - Червеният кръг

— Ще ви изпратя до вратата. С кола сте, нали?

— Не — отвърна Джек. — Дойдох с такси.

— Хм — промълви инспекторът. — Стори ми се, че видях паркирана кола отпред. Съседите ни нямат коли. Може би е била на лекаря.

Той отвори вратата. До бордюра наистина имаше паркирана черна кола.

— Имам чувството, че съм я виждал и преди — каза инспекторът и направи крачка напред. В същия миг от тъмната вътрешност блесна тънко пламъче, чу се оглушителен гръм и инспектор Пар падна в ръцете на Джек, след което бавно се свлече на земята. Секунда по-късно колата профуча нагоре по улицата със загасени светлини и изчезна зад ъгъла. Започнаха да се отварят вратите и да наизлизат разтревожени хора.

Дотичалият полицай повдигна с Джек инспектора и заедно го внесоха в гостната. За щастие лелята си беше легнала и очевидно не беше видяла и чула нищо.

Инспектор Пар отвори очи.

— Мръсен номер — промълви той и потрепна от болка. После опипа внимателно жилетката си и извади плоско парче олово. — Цяло щастие е, че не използваха автоматичен пистолет — и, виждайки безкрайното учудване по лицето на Джек, продължи: — Червеният кръг е един от тримата, които носят предпазни жилетки. Аз съм вторият, а — Пар направи пауза, — третият, доколкото знам, е Талия Дръмънд.

Известно време Пар мълча, после каза:

— Бихте ли се обадили на Дерик Йейл? Мисля, че ще се изненада много — неопределено подметна той.

Дерик Йейл пристигна половин час след инцидента и видът му подсказваше, че е нахлузил дрехите си направо върху пижамата. Той изслуша разказа на Пар.

— Не искам да ви подценявам, инспекторе, но вие бяхте последният човек на този свят, по когото можех да предполагам, че ще стрелят.

— Благодаря ви — каза Пар, прикрепвайки внимателно парченце марля върху наранените си гърди.

— Не го казвам в смисъл на подценяване; имам предвид, че подобно предизвикателство към полицията е последното нещо, което очаквах от тях.

Йейл се намръщи.

— Не мога да го проумея — той говореше сякаш на себе си. — Чудя се защо тя настояваше да знае. Говоря за Талия Дръмънд. Тази сутрин ме попита за вашия адрес. Разбрах, че телефонът ви го няма нито в указателя, нито в местния справочник.

— А вие какво и казахте?

— Дадох й уклончив отговор, но току-що се сетих, че личното ми телефонно тефтерче е леснодостъпно и тя е могла да го потърси, вместо да си създава притеснения да ме пита. Чудно защо не го е направила.

Джек отегчено въздъхна.

— Всъщност, Йейл, надявам се не искате да ни внушите, че е стреляла мис Дръмънд. Защото ако това е целта ви, е направо смешно. О, знам какво ще кажете: че не е стока, че е обиграна във всякакви дребни престъпления, но това не я прави убиец.

— Напълно сте прав — отвърна Йейл след кратка пауза. — Бях несправедлив с момичето и не бих искал да прозвучи като компенсация желанието ми да й дам още един шанс. Между другото, Пар, исках да ви видя тази вечер. — Той извади от джоба си една картичка и я сложи на масата пред инспектора.

— Как би ти се отразило на нервите това?

— Кога я намери?

— Беше в пощенската кутия, но не я бях прочел, бързайки да хвана такси за насам. Не е ли прекалено?

На картичката беше нарисуван добре познатият и на двамата символ. При вида му Джек потръпна. Вътре в кръга беше написано:

„Вие служите на губещата страна. Работете за нас и ще бъдете възнаграден десетократно. Ако продължавате, както досега, ще умрете на четвърти следващия месец.“

— Това ви дава още около десет дни — каза сериозно Пар и от болка или вълнение неочаквано пребледня.

— Десет дни.

— Аз, разбира се, не обръщам ни най-малко внимание на тази заплаха — весело каза Дерик Йейл. — Трябва да ви призная, че след неприятното приключение в моя офис, почти повярвах в свръхестествените им възможности.

— Десет дни — повтори детективът. — Имате ли някакви планове? Къде по принцип трябваше да бъдете на четвърти следващия месец?

— Изненадан съм, че ми задавате подобен въпрос — отвърна Йейл. Имам уговорка да отида за риба край Дийл. Един мой приятел ми даде назаем моторната си лодка и възнамерявам да прекарам нощта на Ламанша. Всъщност предвиждах да отида точно на този ден.

— Уреждайте каквото искате, но няма да отидете сам — подчерта Пар. Сега можете да си тръгвате всички. Благодаря на Господа, че леля ми не се събуди и че майка не е тук.

Последното беше предназначено за Джек и той се усмихна с разбиране.