Андрю Клаван - Пътят на динамита

Вайс редовно нахълтваше така. Често му се случваше да влезе, да пъхне ръце в джобовете и просто да постои при мен, унесен в мислите си. Обичаше да си говорим. Разказваше ми за работата, за личния си живот. И аз не знам защо. Знаеше, че имам амбиции да стана писател, и може би се надяваше да запомня думите му и някой ден вероятно да ги запиша на хартия, да ги запазя, да им придам смисъл. Или пък вярваше, че ще стане така, и искаше да чуя и неговата версия за събитията, неговата интерпретация. От друга страна, може би му се струвах толкова безобиден и отнесен в облаците, толкова далеч от неговия свят, че просто не ме вземаше на сериозно. Възможно е разговорите с мен да са му се стрували също толкова безполезни, колкото и общуването със стена.

— Все пак не допускаш ли, че може да го е направил? — попитах аз. Стоях до копирната машина и я гледах как обръща страниците на един доклад. — Съществува и такава вероятност, нали?

— Този ли? Ако този изнасили някого, мен ще ме провъзгласят за крал на Румъния. Сигурно и кракът му не е стъпвал в Испания. „Ще ви убия, сеньор.“ Айде, няма нужда.

— Защо тогава се зае със случая?

— Защото искам да се уверя — повдигна рамене Вайс. — Момчето живее на „Сънсет“ с майка си. Какво ще ми коства да ида да си поговоря с нея? Просто да съм сигурен, че няма да направи лошо никому или сам да пострада. Кой знае? Може пък и да бъркам. Може всяка негова дума да е божие откровение. Може някой ден да напишеш книга за приключенията му. „Случаят с испанската девица“.

Копирната машина спря. Заех се да подреждам копията от доклада. През отворената врата на офиса на Вайс долетя познатата компютърна мелодийка, която го уведомяваше, че е получил имейл.

— Сигурно е докладът на Бишоп — предположих.

Той кимна и се запъти натам. Докато се отдалечаваше, го чух да си мърмори:

— „После отвърна на ласките ми.“ Проклет да съм. Ако този е изнасили момиче, аз съм кралят на Румъния.

„Вайс. Тук всичко е наред, но нещата се движат бавно. Крис Уонамейкър ме проверява по всички самолети, така че прекарваме доста време заедно във въздуха. Дръпнат е и мълчи като риба. Нищо не мога да изкопча. Освен това следи жена си Катлин изкъсо. Подозрителен е и не иска да я доближавам. Засега не успявам да я хвана сама вкъщи. Бъбрим си, докато съм на летището. Костелив орех, но е самотна и нещастна. Трябва ми само една възможност да остана насаме с нея и да я изстискам.“

— Уффф — въздъхна тихо Вайс. „Да я изстискам.“ Имейлите на Бишоп бяха пълни с подобни изрази. Вайс вероятно бе единственият човек на света, когото Бишоп харесваше и чието мнение ценеше. Но знаеше, че шефът не одобрява някои от методите му на работа, и от време на време обичаше да го будалка по този повод. Играеше си на палав син, който дразни строгия си баща. „Да я изстискам…“

Вайс притисна корема си с длан и пак изпъшка. С другата ръка придвижи курсора надолу по страницата и продължи да чете.

„Пак зърнах Сивия мустак, този път на летището. Мога да потвърдя — Сивия мустак е Върни Хиршорн. МГК. Шеф е на фондация «Дрискол», която общо взето върти целия град, а може би и нещо повече. Много пари, наркотици. Доста мъртъвци по пътя към върха. Местните му плащат рекет или губят бизнеса си, а дори и главата си. После просто им взема фирмите. Притежава голяма част от летището, всъщност половината от предприятието на Рей.

Между другото, Рей е прав, нещо става. Някои от фирмите на Хиршорн наемат Крис за чартърни полети. Понякога вози пътници, друг път Хиршорн или пък само товар. Според документите летят главно до Арката, главния град на областта. Но самолетът на Крис се връща от север, а Арката е на запад. Освен това полетите траят прекалено дълго — времето на Хобс се превишава значително.“

Вайс се залюля напред-назад на стола си и потъна в размисли. Нямаше идея какво означава „времето на Хобс“, но цялата работа му намирисваше. Мисълта на Бишоп бе ясна. Хиршорн праща Крис Уонамейкър да прави курсове до някакво неизвестно място и го кара да пише, че уж лети до Арката. Но защо? На север от Дрискол няма нищо друго, освен гори, които се простират с километри. Дали пък не става въпрос за някаква контрабанда? Наркотици, цигари, компактдискове за Канада, нещо друго?

Каквато и да бе причината, Вайс се разтревожи. Хиршорн наистина изглеждаше като МГК — много гадно копеле. На съвестта му тежаха доста трупове. Освен всичко друго Вайс знаеше колко е трудно да контролира Бишоп, щом му влезе някоя муха в главата. Трябваше да го държи под око, иначе човекът му може да се забърка в нещо наистина неприятно.